Тишина

 На спомените

...и вчера ( пишат ми спомените от преди 11 години във Фейса)  Аделина Александрова в  "Музикални моменти"  на програма "Христо Ботев" на БНР, беше подхванала зодия Риби, говори за тях от хубаво, по-хубаво,най-хубаво, представяше музиканти с тази хубава зодия, доста се бе постарала, нали и тя е зодия Риби, и тъкмо каза няколко думи за "разбивач на женски сърца, с родители руски емигранти" , колега веднага, още преди да се чуе името на певеца каза, Михаил Болотин, и го питам, ей, че откъде го знаеш, а той, " че как да не го знам, нали сме набори, то всичките сме "разбивачи", независимо от възрастта....макар и времето да ни поразби редиците."

..и това "вчера"  е било във Фейса  преди 11 години, а днес...днес е тишина, няма ги "Музикалните моменти",

няма я Аделина, и колегата го няма, стана жител на невидимия свят, а Майкъл Болтън -  "разбивач" от  Клуб 70+.

...и вчера..преди два дни, видях една табела на която пишеше "  Музикална гора", отдясно на пътеката от Царева махала към Ярема, малко преди механа " Мъжка мъка", спрях и се заслушах, за да чуя музиката на тази гора, всемирна тишина, в ранна пролет няма птици, няма ги техните гласове, само някак далечно, но като спомен от преди 11 години се чу съвсем тихо песента на птица, но беше толкова слабо, сякаш забравата не й даваше сили, за да диша, затова си мисля, че мъжката мъка е нещо повече от механа, това е тишината, когато няма с кого да си говориш, и то толкова много няма, колкото много искаш да си говориш.. с птица,  с човек, дори с радио...а не -  само със спомените.