На ние
Ние някъде
сме се загубили.
В коридорите
сме се загубили,
по трамваите,
между годините,
между капките
в чаша вода.
Както ходехме,
както си лягахме,
както гледахме,
както се любехме,
ние някъде
сме се загубили.
Ала знаем ли
как и кога.
Ние сигурно
сме се оставили
в стая някаква,
в тягостен час
преди пет
милиарда години
като мокър
забравен чадър.
Как е станало,
как се е случило.
Как си ходим -
ни котки, ни кучета
по пътеките,
по керемидите,
между капките
в чаша вода.
Със костюми
и чанти със вестници,
със прически
и гладичко сресани,
с най-различни
поли и фамилии,
а без себе си,
просто без нас.
Ние някъде...
Ние никъде...
Ни...
е...
Рада Александрова
"..." се чете пак "кап".
Няма коментари:
Публикуване на коментар