На вечността
ПОСОКА
Отново ще се върна… Тук…
Тук вечността е пристан наш…
Отплавах онзи ден на пук
от летния, препълнен плаж…
… С любов ще дойда, с вятър тих
като молитвен дъх в нощта,
повярвай – с теб се преоткрих
и в теб намерих свобода.
29.09.2020 г.
Станислав Пенев
...а вечността и в пролетен капчук на капчици вода открих,
набързо каза кап и пак хукна към морето,
така, забързано, напролет прескача и сърцето
и пак, и пак все пита , къ-де, къ-де си..
а любовта отляво шепне тихо - пак
тук тук-тук тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар