Ябълка

 На Любовта, без която не можем

...цяла торба с ябълки ми дадоха днес и то току- що набрани от дървото, поблагодарих подобаващо и тъжествуващ тръгнах вечерта към вкъщи, ябълката е радост и където и да се появи си е тържество, светло става и някак усмихнато, дори след груби думи и закани една ябълка може да изчисти средата и да я промени - от пълна със закани и думи груби в усмихната някак, светла, тържествена и в радост, появила се сякаш от нищото - от най-обикновена торба с ябълки.

...как става ли, ами ето как:

...и тръгнах с ябълките към вкъщи -пътувам с автобус 120 вечерта , торбата с ябълките поставих до прозореца, аз зяпам в телефона , а ябълките броят спирките и гледат вечерния град, бях им оставил малка дупка в торбата, за да дишат и те от там гледаха, към Румънското на предната врата  се чуха груби думи, закани, сипеще ги бледолик младеж, видях го, като слезе на спирката понадигаше стъклено шише и продължаваше войнствено да нарежда, стана някак тягостно в салона, всичко, и ябълките, се смълча, водачът подкара автобуса към Султан тепе, станах и отидох при него, той гледаше напред, начумерен - вежди свити, устните - стиснати, раменете - повдигнати - напрегнат, стана ми жал, изглеждаще сякаш бе смачкан, както при силна обида и нямаш възможност да се защитиш. Бръкнах в торбата, извадих една от смълчаните ябълки и я подадох на водача, като казах:

 вземи една ябълка, за да се успокоиш, днес са брани от дървото, вземи я, имаш още да въртиш дълго, 

...водачът ме погледна, взе ябълката, постави я на прозореца и смотолеви:

 а, благодаря,аз съм спокоен, като този, който сипе закани, вечер са постоянно.

...слязох на спирката и тръгнах по тротоара, след малко автобусът ни настигна и за миг зърнах  човека зад волана как вдига ръка за поздрав ето така,

...беше  заедно с ябълката на предното стъкло, която, сигурен съм, също ни махаше - на мен и на торбата със смълчаните, току-що набрани ябълки.

Кестени

 На шепота

...и в сивото на утрото, сякаш от сивото небе, докато вървях по улицата и си мислех за теб,  падна от дърветата кестен и се търкулва към мен, наведох се и го взех в ръката си заедно с още един, който също чакаше  тази среща, чувах сякаш, вземи ме, вземи..

...и в дланта ми кестените изглеждаха някак сгушени, стоплени от допир, както хората се докосват, допрели глави.

 

... винаги е така, когато си мисля за теб, вътре в мен ... нещо е сгушено и ми шепти.

Вино

 На Анна

..м..да, във виното е истината, там се спотайва и любовта, но го разбираш късно, когато вече ти е противопоказно да пиеш вино, е, остава ти утеха, само да му се радваш, като погалваш с очи етикета на бутилка с хубаво вино.

..подсказват тези етикети  от Австралия, че и там има хубаво вино, но е твърде далече и като към всяко хубаво нещо трябва дълго да се пътува към него.

... най-хубаво е никога да не пристигнеш и все да си мислиш, ех, само веднъж да стигна,.... за да не разбереш, че само  веднъж не ти стига да пристигаш, както не стига едната глътка от хубаво вино.

Вернисаж

 На болката 

...и ..малко преди да завали пак през октомври, преди да заплаче пак  вечерта, открих в мрежата,  по точно хванах с мрежата картини от  fluid.bg, които ме смаяха със своя "ребус" - пъстра палитра от цветове преплетени като спомени, като сънища наяве, и ако не се попиташ, какво ли означава всичко това, със сигурност ще знаеш какво ни казват боите , докато пътуват с мислите на художника.

...дълго мислих и аз, как ли  не въртях тази картина, 

дори опитах да я обърна и погледна отзад, но не разбирах нито боите накъде са пътували, нито художникът къде е бил през това време, и чак когато се върнах много назад във времето и усетих болката му, разбрах какво е изобразено... видях малко под средата, вдясно , един... нос и се сетих:

.... бях най - добър по лека атлетика 6-7 клас, скачах и висок скок, и тогава, казах вече - беше отдавна, тъкмо навлизаше стилът на Фосбъри, и аз се опитвах да скачам като него, не е много трудно, но приземяването е опасно, защото падаш на главата и раменете с цялата си тежест, като се свиваш на кравай, е, аз така се свих, че разбих с дясното  коляно носа си и шурна една кръв, ужас, викам си, край, ще се мре, е, този момент на болка и безнадеждност видях нарисувани днес.

...и щом болката се появи, мислите ме върнаха още назад, когато веднъж само,  за повече не посмях, като малък бръкнах в един мангал / метален съд с въглени, покрити с пепел/, е, в  тази картина на  fluid.bg

е ръката ми - тя, милата, извадила болката от мангала, хей там, вляво, горе е червеният й палец.

...та от тогава та.. до днес все си  знам какво е силна болка, а ти знаеш ли,  знаеш ли как изглежда какво е "с теб и без теб", ето виж пак с картините на  fluid.bg:

с теб                          без теб

Помен

 На спомена

...поменът е спомен за простите неща, а те са " както на небето, така и на земята" добро.

...Първан Стефанов

Розово

На ангелите 

..преди време, и тогава пак си летях в облаците, гледах дълго една висока, стройна и самотна топола. Върхът на тополата стигаше небето и много ми заприлича на четка, с която ветровете рисуват облаци. Те оцветяват и небето с нашите мисли. Днес в небето видях мисли в розово и небесносиньо.

.. Васил Настев има стихотворение Богоявление, което съответства на снимката,

 която днес направих, тя илюстрира мислите ни привечер.

Господ слезе

до сами тополите

и целуна

на дърветата

ръцете...

После неговото

бледо-розово,

стана бледо

стана розово,

Господ си отиде...

  ...ето ги тополите, и при Васил са.. Когато  Господ е с нас, рисуваме в розово. Виждаме света в розово. Хората, повярвали, че Господ ги обича, обичат и като Господ. Те обичат света, виждат света в розово. Познават се по това, че са смирени и тихи, а пеят така, че все едно са от ангелския хор на Бога. Така и живеят, като ангели.

...аз познавам такива хора, а ти?

Калинко

 На път

...ден и нощ Калинко-

  охлювче на път,

със следата бяла  пише:

За да полетиш ти стига,

в твоя път,

Любовта да срещнеш

само един път.

Връзка

 На Големия Владимир

...има на Рила, на 7-те езера един извор, казва се "Ръцете, които дават", и съм си мислил, че радостта живее в ръцете, които дават...на жадните - вода, на гладните - хляб, за болката - лек. Затова казват, човек се познава "колко е голям" по ръцете, по топлината на дланите му, която те раздават на другите.

...преди време видях в Копривщица как изглежда тази топлина на живо, видях как излизаше от ръката на бате Владко, който беше дошъл да види сестрата на своя баща, леля си, моята майка - Мария,

 тогава разбрах, че между хората, които са с една кръв, които живеят заедно и споделят живота си един с друг се създава невидима връзка, за която разстоянията нямат значение,

и си мисля, че тази връзка е вечна, тя не се прекъсва, живее, докато сме си в мислите, както в мислите ми ще остане бате Владко, един голям братовчед, колкото вуйчо Станьо голям, един сърдечен човек, който носи радост, че го има в живота ми.

...."Тази вечер Калоян пирува" бе любимата песен на най-големия син на Кунка и Владимир Маврудиеви - вуйчо Станьо, ето...чувам го как пееше песента, басово, приглушено, като тътен от подземна река, и ме подхваща тази песен, хваща и  сълзите ми и ме понася в един невидим свят, затварям очи и ги виждам - всичките мои ...заминали любими хора.