Късмет*- баща

На Спас

* късмет
1. Добра сполука; щастие.
2. Щастлива случайност, добър случай.
3. Съдба, орис, орисия.
4. Пара или дървено клонче, наречено с добро пожелание, което се поставя в баница срещу Нова година, Коледа или Заговезни, за да се падне някому.
Речник на чуждите думи в българския език, Издателство на БАН


...и кои точно от тези четири значения на думата късмет ще е твоят късмет, кой определя.
...мислил съм си, че късмет е да намериш къс метал, е, по-къс от железопътна релса, за да може да го примъкнеш до склада за вторични суровини, може и съвсем късо, малко, но пък златно нещо да намериш.
...ако минава  време и не успяваш да намериш нищо, може да опитваш късмета си в игрите на Спорт тото, разказаха ми, малко преди празниците, за играта на късмета си:

...заради сина, нали той настоява, продадохме гаража, за да вземе той парите, и новият собственик искаше до три дни гаражът да се освободи от всичко, знаеш, той бе пълен с метални шкафове, инструменти и какво ли не, като всяка добре оборудвана работилница, и  за него синът ми си е прав, иска си неговото, за да се подреди.
...и  преди Коледа наваля доста, малко разтопи и през нощта всичко около блока замръзна, а  на сутринта извадихме шкафовете от гаража, знаеш колко са тежки, плъзнахме ги по леда през двора, около блока и по стълбите ги вмъкнахме в мазето.
..голям късмет извадихме с този лед, голям късмет.
..и  ме е яд не за друго, ама сега, като продадохме гаража и развалихме работилницата, ще взема да спечеля милиона от тотото.

.. каза и се усмихна, като човек, който вярва на късмета си и без него не само се държи, но и помага.

Ноу-хау*

...а знаеш ли как живеят и потропват "хорца" хората в България, но не на Седемте езера на Рила, а по Ломските села? Ето, този свещеник разказва, че знае как и ето ТУК може да чуеш.

... отслужвали панихида на живи хора, които не били сигурни, че ще им я отслужат след като умрат, поради липса на пари на техните близки, приживе отслужват своята панихида.

..преди време една колежка все си повтаряше:

 весело бе моето погребение, 
всички приятели бяха в настроение,
 само на мене ми беше малко тъжничко...

..сега чак разбирам защо му е било тъжничко, ами защото не може да хапне и пийне на своята панихида, 

 ...така и хората от Ломско, искат да си попеят/да ги опеят докато могат.

.. и аз имам нещо като ноу- хау, мисля, че е хубаво да целунеш хората, които ще дойдат на твоето погребение, докато си жив, че после те ще те целуват, но ти няма да можеш да го правиш и ще ти бъде тъжно, затова е много хубаво хората, които обичаш, да ги събереш, докато можеш, и да си ги нацелуваш.
..защо ли, времето много се забърза и всичко сякаш е в един миг, докато се завъртиш и годината е минала; и животът, казват, дори свършва внезапно и тогава всяка  клетка пищи и се моли да не пропускаме миговете заедно с хората, които обичаме.
...все трябва да има начин как да стане това,  но без да трябва да се умира, жалко, но не знам как.

* Ноу-хау  м.(англ. know-how) - знам как, Спец. Описание на технологическите подробности при закупуване на даден патент или лиценз." Речник на чуждите думи в българския език", Издателство на БАН, 1993 г., София. 

Капка

На "Благодаря ти, приятелю мой....никой досега не е казвал толкова истинни думи за мен..❤"

...безкрайни дълги нощи в самота бях, и се молих на Бога, да ми даде светлина, мъничко, колкото от светулка, колкото от малка звездица, колкото плаха искрица, но да я има, знаех, че с нея щеше да дойдеш и ...ти - тихо и нежно, като снежинките на първия сняг в късния час тази нощ.

...вали сняг, протягам ръка и събирам в шепа звезди, те искрят в нощта и в миг се разтопяват от щастието да са близо до мен,а едни се подредиха на опашка и чакат на парапета своя ред, за да ми разказват за звездното нощно небе.

.....а в утрото, на парапета, от всичките снежинки или може би от само една бе останала капка, стоеше си и се усмихна, щом ме видя.

..здравей, каза, прочетох есетата, които пращаш в ефира, благодаря ти, че си успял да напишеш толкова нежни редове, сякаш всичките са за мен, като за снежинките снощни - нежни, изпълнени с огромно доверие към други.

 ...винаги съм търсила този начин на общуване с хората, не знам защо, но се оказва трудно досега да го постигна, ето, толкова живот мина, а все не успявах, почти бях изгубила надежда, че е възможно, казва се мека топлина при общуването, толкова пъти съм чувала за нея, сякаш реклама за самия живот, но трябваше да дойдеш ти снощи, за да го почувствам, че е в тихата дума, ела, както между хора, които са се намерили.

...и още преди да успея да й кажа, благодаря и..чакай, тя изчезна и почти веднага чух тихото й кап..

... ще я чакам, знам, че ще се върне пак, за да ми разказва, аз много обичам да ми се разказва, мога да слушам, докато съм жив, какво една капка по своя път е намерила.
...понякога нежна ръка успява да изрисува всичко това в картини, знам как се казват те - Пътят на една звезда.

Мечта

На облаците

...преди доста време гледах небето, днес -  също, безкрайно дълго, странно е, толкова време мина, а то не се променя, като мечта е.

...безкрайността е синя, иначе небето щеше да има друг цвят.
...и това, което написах преди осем години за небето, днес отново се появи, мислих си за него, а малко по-късно "дойде" в една снимка - оживя изписаното за една мечта.

... хубаво е, че понякога мечтите ни не се сбъдват, за да не разрушат цял един свят изграден с трепета на нежното очакване, и това се знае, и водата го знае, но не спира, все опитва, като човек, иска безкрайно, иска да  докосне мечтата си.

...но днес  гледах небето хей така, без нищо да му искам. Гледах облаците, но така, че да не виждам от земята нищо друго освен тях. Струваше ми се, че те все се прегръщат, но при внимателно наблюдение се разбира, че те се разминават, защото са на различно разстояние от земята. Заемат огромни пространства  и описват различни фигури, сигурно така си говорят – чрез символи. Веднъж се сетих, че върховете на дърветата са четки с които те рисуват облаци, с тях са свързани нашите мисли, затова и купестите облаци са толкова черни  и градоносни. С нашите мисли предаваме своето недоволство от света и тогава се получава най -голямата градобитнина. То и водата, падаща от тези облаци, е страшно недоволна от това, че  сме я пропридърпали към нашите си земни грижи.За да намали своето недоволство, водата хуква надолу с бързината на своето желание да стигне морето. Винаги съм се чудил, защото водата винаги така бърза. Даже, ако решим да я спрем по този път, тя събира такава мощ и силно бучене, че завлича всичко по пътя си. Дори корените на дърветата не им помагат и водата ги влачи към морето. Стигайки морето водата иска да опита отново да полети. 

Облаците са мечтата на водата да лети. 

...да лети нависоко, там където са перестите облаци, там където стигат тези, на които пера са мечтите им.

Коминче

На Ганка Клечканка

...преди време, да, де, за хубавото време преди, баща ми разказваше за една бедна женица в Копривщица, тя ходила да събира клечки  и да проси по къщите, и все нещо искала и от тях, влизала в двора, но стояла до портата, сигурно заради кучето или заради лошото в хората, не смеела да влезе по-навътре,  и от там ги питала, а те, деца, които си играят навън, пред къщата:

...майка ви Слава, вкъщи ли е?

 а те, за да се отърват от нея, бързо я отпращали, като казвали:

... няма я

 Ганка Клечканка, явно знаела верния отговор, още преди да попита, отвръщала сопнато:

... що ма лъжете, бе, не вида ли, че коминчето / на къщата им/ пуши?

...и най-често баба ми, чула всичко, излизала и давала по нещо, не знам защо тази жена била избрала да събира клечки и да проси, вместо да работи нещо, и кое е по-лесно...дали пък не за друго, а да научи децата, че не може да се лъже и не е в това славата ни...не знам.

....и сега, като видя някъде коминче да пуши, все си мисля за Ганка Клечканка и докато пуши, все си мисля, не мога да спра мислите си, дори и като си мисля, ето сега ще ги спра, нали това са пак мисли, как да излъжа себе си, че не мисля - не успявам, вътре в мен сякаш огън гори и през незнайно коминче ме издава.

...и не спира, като мелодия, която е вътре в теб и ти звучи безкрай.

Кръстословица

На двете Марии

...много рядко, понякога само на 90 години веднъж, човек може да получи подарък за своя р.д., който да му направи толкова силно впечатление, че да го смае, да стои и да не смее да протегне ръце, за да благодари, защото би се разпаднал от вълнение на накъсани изречения и думи; до отделни букви и хлипащи звуци; до ...., да, да до искряща светеща точица малка би се разпаднал от празничния  фойерверк на своето вълнение.

...и какво става след това, след като се получи такъв подарък ли питаш, как човек може  да се "събере" и да продължи да празнува своя р.д., с най-близките си хора може, с тяхна помощ и с помощта на подаръка, който разказва как е изглеждал този човек преди р.д.. Не казвам, че е лесно, но не и много трудно, все едно решаваш кръстословица, избираш си най-подходящите  думи за рожденика и  попълваш "празните квадратчета". Видях такъв подарък за 90-годишен юбилей, който се казва Рожденденска кръстословица. Виж го и ти:

...знам как се създава такава кръстословица, много е лесно, започваш още от първите дни да обичаш своите внуци и те ще ти я напишат, е, понякога им трябва доста време, знае се, едни се развиват бързо, други по-бавно, но ти ще стоиш и ще чакаш до 90 години; и до 120 години, ако трябва, ще чакаш, докато попълнят всичките празни квадратчета с обичта, която са получили от теб.

...ето ги въпросите за Рожденденската кръстословица, за отговорите на твоята кръстословица имай ти сам грижа, ако ще си истинска баба, от ляво надясно пише:

Какво ни дава баба безрезервно

От какво баба не се уморява

На какво ни учи баба със своя пример

На какво ни учи баба, с което ще успеем в нашите дела

С какво посреща баба всеки проблем

На какво ни учи баба още от деца

*

Любимо място на баба и на всички нас

На какво ни учи баба от ранна детска възраст със своите песни и стихотворения

На какво учи баба своите деца, а по-късно и своите внуци

Когато баба се грижи за своите внучета, освен смях и забава, има и желязна...

Какво се чува често от двора, когато баба е с внучетата там

В какво се превръща всяко лято, когато баба и внучетата се съберат

*

Когато сме били на гости на баба какви не си тръгваме

Коя дума баба никак не обича

Какво не обича баба да правим, когато сме и на гости

*

Какво прави баба на Нова година

Когато баба подготвя игри, какво има за всеки, дори и да не познае отговора

Какво готви баба за нова година, което всички чакат с нетърпение

Освен с подаръци, с какво си тръгваме след всеки празник с баба

*

Какво има когато баба, деца и внуци се съберат

Когато сме на гости на баба, баба копнее и се наслаждава на нашите...

Какво има винаги при баба

Какво няма при баба

Как баба поздравява внучетата за добре дошли

Каква е баба с една дума

Какво пожелаваме всичко ние на баба за рождения й ден

...историята с Рожденденската кръстословица, която започна от пролетта, продължи и през лятото, на Голяма Богородица бе включена в "задължителната" програма при събирането на родата, за да не остане човек, който да не е чувал за нея, нали затова и пиша това есе.

...и не само родата, и птиците от двора в Копривщица се включиха в решаването на кръстословицата, чух една лястовичка, когато най-накрая кръстословицата бе решена, как изчурулика:

  Честит рожден, имен ден и всеки ден да е честит, бабо Марушкееее!

Дъга

На светлината

Момче

Когато тръгнах за града, край село
на хълма някакво момче остана -
каскета си пред равнината снело,
с коса - от лятната дъга огряно.

И то така си и остана горе.
Не ме сподири. Притесни се нещо,
че панталонките му много скоро
ще окъсеят и ще стане смешно.

А мен ме грабна веселият шемет
по нови пътища, под нови стрехи...
И все вървях. И винаги навреме
си сменях окъсяващите дрехи.

А горе -
уловено за дъгата,
момчето се люлее върху хълма.
И се боя от онзи миг, когато 
тя ще се скъса и ще стане тъмно.

Първан Стефанов

..празнични дни

...пълнолуние

...есен

...празничните дни накъсват веригата на делниците и се мъчат да се оцветят празнично, засияват с една привидна веселост, сякаш искат себе си да убедят, че денят им е по-светъл от другите дни, дори, че са по-светли от светлината, каква илюзия са те - в един цвят да събереш цялата дъга.

...така е с всяка мечта, тя накъсва дните ни на:

 тъга - днес - без нея, 

 и

радост - може би, утре - с нея.

...препускащи към мечтата - ех, да имам бял кон, накъсваме дъгата на парчета  

                                     

 или полюшвани от унеса на меланхолията - дали ще я дочакаме, превръщаме дъгата в такелаж,

 а мечтата - лодка ветроходка, като птица - все отлита.

...разсипваме цял един живот в мечти,  и това се разбира най-добре наесен, когато светлината бавно намалява, и още миг дъгата ще се скъса и ще стане тъмно.

                            ... за да живея , като момче от лятната дъга огряно,

стига ми в дните,

че те има теб -

бяла светлина.

То

На Райчо

...снимка е на камъни от Белоградчишките скали, дълго съм я гледал, а още по-дълго писах за нея; за  Тайната на Белоградчишките скали, дори си бях повярвал, че знам каква е ..тайната.

...и разказвах, естествено, за това какво виждам на тези скали,  а и разпитвах неуморно кой какво открива на снимката, получавах най-различни отговори, които не съвпадаха с моето "откритие", ни най-малко не съвпадаха, дори, след като описвах "куклата", която виждах, забодена с главата надолу, те казваха, о, ужас, я стига си измислял щуротии, въобще - изобщо - пълен провал, ...всеки вижда само със своите очи, и, преди всичко друго, вижда това, за което си мисли и около което си  е неговият свят - най-близо да него.

...от това време ми остана един от отговорите:

Блгодаря за снимката.

Разглеждах я дълго и си представях колко

красиво е там наяве. 

Това вглеждане ми напомня

любима игра, която играехме с децата ми,

когато те бяха малки - наблюдавахме облаците

и невероятните образи, които те рисуват.

Децата се надпреварваха да откриват  всевъзможни

фигури, а за мен най- невероятното нещо

беше необятната синева - тиха, спокойна

и упояваща.

Та и сега - тази невероятна

каменна композиция, на фона на меките планински

хребети, ми напомня на древен кораб / нещо

като " Арго"/ , който плува през планини

и долини, неподвластен на времето и  оцелял

въпреки всички препятствия. В предната

 му част се вижда в профил възрастен

мъж, който очевидно управлява кораба през

векове и хилядолетия. С вперен в далечината

поглед напред очевидно знае накъде е тръгнал

и къде ще стигне. Натоварен е този кораб,

но не личи да му е тежко. 

Разглеждайки тази снимка

не мога да  не мисля за непреходното

и вечното . И очевидно скалите крият тайното

доказателство за неговото съществуване.

...крият скалите тайното доказателство, но кое ли е ТО.

.. отговорът разказва явно за капитан, когото търсещи  очи са видели в скалите, и как той управлява уверено своя кораб, нарекох този капитан Джеймс Кук, по-късно  се запознах с него и видях очите, които го следваха и бяха писали за снимката на Белоградчишките скали..

..мина време, знае се как - бързо - подредени сезони, зима, пролет, лято, есен,

...но в тази година, през лятоТО, Джеймс Кук  замина на най-дългото свое пътуване, от което връщане няма, и някак много бързо, още преди да дойде есента, захладня.

и като захладнее, разбираш какво е лятоТО - ТО е в топлоТО, което търсиш и ТО ти шепти "топло, топло".

...и казват, че душите излизат от въздуха, въздухът бил море, и излизат в друга сфера, без въздух, дохождали с параход и ги изваждали. /"Изгревът", том 17, стр.358/

...и си мисля, че когато душите излизат и тръгват по своя път - от една сфера в друга, пренасят, като капитан Джеймс Кук, и цял натоварен кораб,  но не личи да му е тежко, защото ТО е там -  най- невероятното нещо, тайната - топлото на две очи.

.

Буквар

На 15-ти септември

..."за теб и хиляда пъти", казва го, поне хиляда пъти,  Халед Хосейни в книгата си "Ловецът на хвърчила".
..прекрасно е, дори и само докато си все още малко човече, да има някой, който да ти "хване хвърчило", и то хиляда пъти да иска да ти хваща, мисля си, че ще ме разбереш, какво ти пиша, ако си имал баба, която да те е научила да четеш, да четеш цял живот с буквите от нейния БУКВАР.

...видях такова "хвърчило" - БУКВАР, направено от изписани с букви бели листи, съшити със здрав, като за хвърчило, конец;  азбучната проза на една благодарност - акростих за бабина любов, всичко това събрано, като подарък за 90 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ на една ВЕЧНА УЧИТЕЛКА.

...ето, полети и ти с това "хвърчило", за теб хиляда пъти ще отгръщам

...преди  известно време, по-точно от началото на септември преди пет години, се занимавах с едно шестгодишно дете, учихме буквите, числата и формите, заниманията ми доставяха невероятно удоволствие, не съм предполагал, че това ще ми носи непознати вълнения, ето, от този БУКВАР учехме.

 ...детето проявяваше жив интерес към нашите занимания, стараеше се много, и очакваше с нетърпение всяка следващата страница от буквара, очите му сияеха  и искаше още, и още да четем за буквите.
... преди Нова година  взехме за буквата "м", а преди това - буквата "а", и детето написа с големи букви в тетрадчицата си МАМА, за първи път написа мама, сложих му едно листче вътре, за да отвори по-лесно на тази страница с мама, и му казах, ще отидеш вкъщи и ще кажеш, ето изненада, ще отвориш тетрадката и ще прочетеш, мама, той нарисува и едно цвете и го подчерта няколко пъти, дадох му и една кифла осморка, грабна всичко и тържествено, някак особено тържествено, тръгна, мина през дворните врати и щом наближи къщата си хукна, не го сдържаше да ходи, хукна, като се приведе малко, ръцете му бяха заети с тетрадката и кифлата, източил силно напред малката си главица, приличаше на малко птиче, което се засилва, за да полети напред...плачех след него, тичаше детето, тичаше натам, където го чакаше Любовта -  М а м а  ... и нейното цвете - той, самият.

...и сега, когато наближава 15 септември, все се връщам назад, към първия учебен ден, и си мисля, какво щастие е да тръгнеш на училище, да отвориш БУКВАР и да започнеш да учиш, да учиш за букви, за да се научиш да четеш, и, като малко птиче, все нагоре, да летиш.

..и ето, ако има около тебе малко пиленце и ти му даваш  трохички нежност - грижиш се за него, отвори му, ето, този Буквар и научете буквите,  той е вълшебен, написан е с любов и с тази любов малкото пиленце ще живее цял живот, ще я предаде и на своите пиленца, ще се научи да лети в един свят на  безкрайна красота, който започва, точно както и  БУКВАР, с

                                                            Аз обичам ...