То

На Райчо

...снимка е на камъни от Белоградчишките скали, дълго съм я гледал, а още по-дълго писах за нея; за  Тайната на Белоградчишките скали, дори си бях повярвал, че знам каква е ..тайната.

...и разказвах, естествено, за това какво виждам на тези скали,  а и разпитвах неуморно кой какво открива на снимката, получавах най-различни отговори, които не съвпадаха с моето "откритие", ни най-малко не съвпадаха, дори, след като описвах "куклата", която виждах, забодена с главата надолу, те казваха, о, ужас, я стига си измислял щуротии, въобще - изобщо - пълен провал, ...всеки вижда само със своите очи, и, преди всичко друго, вижда това, за което си мисли и около което си  е неговият свят - най-близо да него.

...от това време ми остана един от отговорите:

Блгодаря за снимката.

Разглеждах я дълго и си представях колко

красиво е там наяве. 

Това вглеждане ми напомня

любима игра, която играехме с децата ми,

когато те бяха малки - наблюдавахме облаците

и невероятните образи, които те рисуват.

Децата се надпреварваха да откриват  всевъзможни

фигури, а за мен най- невероятното нещо

беше необятната синева - тиха, спокойна

и упояваща.

Та и сега - тази невероятна

каменна композиция, на фона на меките планински

хребети, ми напомня на древен кораб / нещо

като " Арго"/ , който плува през планини

и долини, неподвластен на времето и  оцелял

въпреки всички препятствия. В предната

 му част се вижда в профил възрастен

мъж, който очевидно управлява кораба през

векове и хилядолетия. С вперен в далечината

поглед напред очевидно знае накъде е тръгнал

и къде ще стигне. Натоварен е този кораб,

но не личи да му е тежко. 

Разглеждайки тази снимка

не мога да  не мисля за непреходното

и вечното . И очевидно скалите крият тайното

доказателство за неговото съществуване.

...крият скалите тайното доказателство, но кое ли е ТО.

.. отговорът разказва явно за капитан, когото търсещи  очи са видели в скалите, и как той управлява уверено своя кораб, нарекох този капитан Джеймс Кук, по-късно  се запознах с него и видях очите, които го следваха и бяха писали за снимката на Белоградчишките скали..

..мина време, знае се как - бързо - подредени сезони, зима, пролет, лято, есен,

...но в тази година, през лятоТО, Джеймс Кук  замина на най-дългото свое пътуване, от което връщане няма, и някак много бързо, още преди да дойде есента, захладня.

и като захладнее, разбираш какво е лятоТО - ТО е в топлоТО, което търсиш и ТО ти шепти "топло, топло".

...и казват, че душите излизат от въздуха, въздухът бил море, и излизат в друга сфера, без въздух, дохождали с параход и ги изваждали. /"Изгревът", том 17, стр.358/

...и си мисля, че когато душите излизат и тръгват по своя път - от една сфера в друга, пренасят, като капитан Джеймс Кук, и цял натоварен кораб,  но не личи да му е тежко, защото ТО е там -  най- невероятното нещо, тайната - топлото на две очи.

.