Дъга

На светлината

Момче

Когато тръгнах за града, край село
на хълма някакво момче остана -
каскета си пред равнината снело,
с коса - от лятната дъга огряно.

И то така си и остана горе.
Не ме сподири. Притесни се нещо,
че панталонките му много скоро
ще окъсеят и ще стане смешно.

А мен ме грабна веселият шемет
по нови пътища, под нови стрехи...
И все вървях. И винаги навреме
си сменях окъсяващите дрехи.

А горе -
уловено за дъгата,
момчето се люлее върху хълма.
И се боя от онзи миг, когато 
тя ще се скъса и ще стане тъмно.

Първан Стефанов

..празнични дни

...пълнолуние

...есен

...празничните дни накъсват веригата на делниците и се мъчат да се оцветят празнично, засияват с една привидна веселост, сякаш искат себе си да убедят, че денят им е по-светъл от другите дни, дори, че са по-светли от светлината, каква илюзия са те - в един цвят да събереш цялата дъга.

...така е с всяка мечта, тя накъсва дните ни на:

 тъга - днес - без нея, 

 и

радост - може би, утре - с нея.

...препускащи към мечтата - ех, да имам бял кон, накъсваме дъгата на парчета  

                                     

 или полюшвани от унеса на меланхолията - дали ще я дочакаме, превръщаме дъгата в такелаж,

 а мечтата - лодка ветроходка, като птица - все отлита.

...разсипваме цял един живот в мечти,  и това се разбира най-добре наесен, когато светлината бавно намалява, и още миг дъгата ще се скъса и ще стане тъмно.

                            ... за да живея , като момче от лятната дъга огряно,

стига ми в дните,

че те има теб -

бяла светлина.