...преди време, да, де, за хубавото време преди, баща ми разказваше за една бедна женица в Копривщица, тя ходила да събира клечки и да проси по къщите, и все нещо искала и от тях, влизала в двора, но стояла до портата, сигурно заради кучето или заради лошото в хората, не смеела да влезе по-навътре, и от там ги питала, а те, деца, които си играят навън, пред къщата:
...майка ви Слава, вкъщи ли е?
а те, за да се отърват от нея, бързо я отпращали, като казвали:
... няма я
Ганка Клечканка, явно знаела верния отговор, още преди да попита, отвръщала сопнато:
... що ма лъжете, бе, не вида ли, че коминчето / на къщата им/ пуши?
...и най-често баба ми, чула всичко, излизала и давала по нещо, не знам защо тази жена била избрала да събира клечки и да проси, вместо да работи нещо, и кое е по-лесно...дали пък не за друго, а да научи децата, че не може да се лъже и не е в това славата ни...не знам.
....и сега, като видя някъде коминче да пуши, все си мисля за Ганка Клечканка и докато пуши, все си мисля, не мога да спра мислите си, дори и като си мисля, ето сега ще ги спра, нали това са пак мисли, как да излъжа себе си, че не мисля - не успявам, вътре в мен сякаш огън гори и през незнайно коминче ме издава.
...и не спира, като мелодия, която е вътре в теб и ти звучи безкрай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар