...безкрайни дълги нощи в самота бях, и се молих на Бога, да ми даде светлина, мъничко, колкото от светулка, колкото от малка звездица, колкото плаха искрица, но да я има, знаех, че с нея щеше да дойдеш и ...ти - тихо и нежно, като снежинките на първия сняг в късния час тази нощ.
...вали сняг, протягам ръка и събирам в шепа звезди, те искрят в нощта и в миг се разтопяват от щастието да са близо до мен,а едни се подредиха на опашка и чакат на парапета своя ред, за да ми разказват за звездното нощно небе.
..здравей, каза, прочетох есетата, които пращаш в ефира, благодаря ти, че си успял да напишеш толкова нежни редове, сякаш всичките са за мен, като за снежинките снощни - нежни, изпълнени с огромно доверие към други.
...винаги съм търсила този начин на общуване с хората, не знам защо, но се оказва трудно досега да го постигна, ето, толкова живот мина, а все не успявах, почти бях изгубила надежда, че е възможно, казва се мека топлина при общуването, толкова пъти съм чувала за нея, сякаш реклама за самия живот, но трябваше да дойдеш ти снощи, за да го почувствам, че е в тихата дума, ела, както между хора, които са се намерили.
... ще я чакам, знам, че ще се върне пак, за да ми разказва, аз много обичам да ми се разказва, мога да слушам, докато съм жив, какво една капка по своя път е намерила.
...понякога нежна ръка успява да изрисува всичко това в картини, знам как се казват те - Пътят на една звезда.
Красиво, много красиво, като дъжд са думите…напояват душата… понякога една само капка остава, за да не бъдат забравени думите… и това есе е една такава Капка. Значи, знак е, че не си забравен, че няма да потънат в забрава твоите разкази/есета.
ОтговорИзтриванеОт”Благодаря ти приятелю мой” 😊🙏💕