Човекът, който върви по вода

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода, на брега му се спира
и го обича невидимо.

И земята омеква в утъпкани улици,
там, където вятър люлееше нивите,
а човекът, който върви по вода, замислен брои
колко смърт им остава на живите.

Той е целият в прах от пътеките кръстни,
той обича открити очи и открити пространства.
Всички нощни момичета и шосета околовръстни
го познават по слух и усещат солените рани.

И това е солта на земята –
и вечеря, където сме тихо поканени –
вино и хляб, за да можем до утре да спорим.

А човекът, който върви по вода, слиза сам на брега
в този край на света
и закрачва след своите кораби.

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен.
Но човекът, който върви по вода, във ръце го държи
и прощава – сега и завинаги.
                                          Пламен Сивов

Майко

На Ваня

...къса улица е Султан тепе и да се скъсаш да питаш откъде е дошло наименованието й няма да получиш отговор, паметта ли ни е къса или късаме бързо с миналото, за да запазим сили за днес и видимост за утрето. Кое Е важното ни, което искаме да остане с нас, да ни помага със себе си в живота, да го направи смислен и ....красив, дори и поли красив, ...красивото щяло да спаси света, едва ли някой не го знае, всеки си има свое красиво и дълго си живее с него, толкова дълго, колкото може да помни, дори красивото отдавна да е забравило грижите ни- да събираме буквите му, дума да изпишем с него, да го подредим в изречение на писмо и да го пуснем да си лети, за да радва със себе си света...кое е красиво ли, доброто е красиво... като дете.
...и съм си мислил, ако ревна късно през нощта, хей така, като малко дете, което не може нищо да каже, ни - че е гладно, ни- че е жадно, ни- че каквото се сетите, кой според вас ще дойде да ми се "порадва" и да се помъчи да ме успокои, ще дойде.. любовта, тя Е, която не спи.

..видях го това Е изписано на края на улица Султан тепе, ето го, за да го видите и вие, мисля си, че го знаете,  живели сте го, дори и да не помните нощите, когато са ставали за вас- красивото.

Да повярваш, 

че се раят в ад побира, 

на заблуда да си отдадеш живота и душата, 

то любов Е; 

който Е опитал го разбира. 

                                         Лопе де Вега

...и ако решите да "опитате" да разберете изписаното,  тръгнете по късата улица Султан тепе от Испанската гимназия, от металните букви, от изречените думи на Лопе де Вега, към улица Черковна, където минавам и аз, и също "опитвам":

...и  на края на улицата са "панелките" -  блокове, три етажни, и зад един от прозорците на партерните етажи Е Ваня, живее сама, мъжът й е вече прах, държи го в една урна в  шкафа, и като минавам, попоглеждам прозореца, днес пак, видя ме, и го отвори, каза, майко,ти ли ми остави вчера един бонбон на перваза, ти ще си бил, щото си викам, то друг няма, другите само ме навикват, каква съм, що съм, и аз, нали - свенлив, смрънквам- аз бях, и докато ме пита, ти къде сега, на работа ли, аз бъркам в чантата и вадя един банан, недей, майко, казва ми тя, що сега го даваш, ами давам ти, защото знам, че ти, когато си могла си дала, нали си  майка...и очите й светнаха, видях ги, докато протягаше ръка към думите ми.

...Няма нищо по-свято и безкористно от майчината любов;

 всяка привързаност, 

всяка любов, 

всяка страст е или слаба,

 или користна в сравнение с нея.

                                                                                                            Висарион Белински

Нет ничего святее и бескорыстнее любви матери; 

всякая привязанность,

 всякая любовь,

 всякая страсть или слаба,

 или своекорыстна в сравнении с нею.

Любов-Подарък-Любов'

На Недка

...имаше един стар виц, от преди демокрацията, за един възрастен човек, който решил да види как ще изглежда бъдещото и какви ще бъдат отношенията между хората, когато  щяло да важи:  " от всеки според способностите, на всеки - според потребностите", а и парите, казваха за това бъдеще, щели да изчезнат. Поне за кратко -  да види бъдещото, да чака - нямало вече за кога. Решил да плати една тава банички в една закусвалня и да остави хората да си взимат от нея, кой колкото има потребност. Така и направил. Платил баничките, уговорил с продавача да ги раздава, но да не взима пари за тях, и застанал отстрани. Дошъл един човек - взел една баничка, после втори - две банички,  през това време първият се пресегнал за още, трети грабнал четири, насъбрала се опашка и като разбрали, че баничките са без пари, започнали да грабят, и всеки теглил към себе си тавата, кой - напред, кой - назад, все по-близо да са до него баничките, за да може да слага в торбата си. Настанало суматоха, в нея тавата с баничките се обърнала и те паднали на земята...горе-долу до тук си спомням поучителната история.

...мислил съм си, че е доста пресилен разказ и нереален, възрастен човек  и бъдеще, дори да го види, за какво му е, като няма да го живее,...като ходенето в чужбина, ходиш, за да повтаряш след това дълго, но защо, защо да не може и при нас така.

...от миналото доста помня, нали с възрастта възрастват все повече и повече спомени.
...и сега, понякога, докато гледах как хората си купуваха банички на Красно село, там потокът не секваше, виждах и гладните очи на дрипави деца, които бяха само  в баничките, друго, бъдеще за тях, нямаше, то бе сега - баничка...сега там затвориха за строеж на метрото и не знам какво ще стане с баничките и как ще ги дават в бъдеще, то може да ги дават всякак, но все за пари:
"Ех, лошо,
   ех, лошо
       светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
...мислил съм си, като възрастния човек от преди демокрацията, дали ще доживея времето, когато парите ще станат излишни и вместо тях ще плащаме с Любов. Сега ще попитате, ама как така, ами ето така, подслушайте един "разговор" от фейса:



Михаиле,добро утро! Получи ли ми подаръка?

...не, защо подарък, чакам пратка с наложен платеж, нали си я поръчах.

може да чакаш, ама е подарък, така съм решила

....поръчах,защо го правиш, това ме смути

за да си имате с жена ти нещо за спомен от мен

...ще ме разплачеш, малко ми трябва и рева, като... порязан от стъкло.

исках да те зарадвам,но ако плачеш,надявам се да е от радост и аз плача от най-малкото нещо

...взех я, Недке, благодаря ти, и нали е стъкло, питам ги, пише ли, че е чупливо, те казват, не, как, не, учудвам се аз, ама вътре е стъкло, ами такива се те, подателите, казва момчето, ето, вчера  през две пратки минал електрокар, въх, казвам, я, ще отворя пред вас, отварям пратката и картинката грейва..

...и от топлото излезе навън, обхвана всичко, нас, офиса...излезе по Черковна...заедно с мен стигна до вкъщи, отвори компютъра и сега не спира да ти се радва и да ти пише, ехеее, доживяхме вместо с пари да се плаща с... Любов.

Радвам се ,че си получил пратката невредима, защото момичето в офиса на "Еконт" искаше да й направя застраховка, но аз й казах, че няма да има застраховка- знам,че Господ ще я пази.

... ами да, пази, да пази и теб, и цялото ти семейство, Недке.

Кикиш

На Петра

...в книгата на Идрис Шах - Суфиите има специална глава - Хитростите на Настрадин Ходжа. Преди да разкаже за тях, авторът е изписал цитат: "Когато се доближаваш до море, преставаш да говориш за ручейчета."  След това са разказани и обяснени подобаващо доста истории с Настрадин Ходжа. Всяка една от тези "хитрости" носи познание и за един невидим, при първоначален прочит, свят, скрит зад анекдот, описващ незначителна случка. Сякаш безброй малки ручейчета създават едно  море на езотерика.
...ето една от тези описани "незначителни" случки:
   "Киселото мляко се прави, като в бурканче прясно мляко добавяш кисело. След известно време микроорганизмите от добавеното мляко ще превърне цялото мляко в кисело.
   Веднъж приятели видели Настрадин, който бил коленичил до едно езеро. Той сипвал във водата малко кисело мляко. Един от тях го попитал:
- Какво се опитваш да направиш, Настрадине?
- Искам да направя кисело мляко.
- Ама ти не можеш да го направиш така.
- Знам, ама ако все пак вземе, че стане!
   Почти всеки ще се присмее на глупостта на невежия ходжа. Някои смятат, че развлекателната ценност на много хумористични форми е обусловена от знанието, че най-глупав е онзи, на когото всички се присмиват. Милиони хора, на които едва ли ще им хрумне мисълта да правят кисело мляко от вода, все пак ще се опитат да проникнат в тайните на езотеричното мислене чрез такива глупави методи."

...отдавна е живял, отдавана е правил опит да направи кисело мляко от вода Настрадин Ходжа, но и днес тайната на случващото се си остава скрита, както и методите за разкриването й. Понякога само, като в мъгла, слаби проблясъци в белите облаци - едва видими светулки, ще минат с малките си фенери, за да ни посочат поне вярната посока в пътя ни.

...мислих си преди едни великденски дни накъде всъщност  води вече повече от 2000 години благодатният огън, и дали през тези години не сме изгубили сетивност за неговата благодат, заменяйки я с фетиша на фойерверките.
......казват, че преди зазоряване е най-тъмно, а най-светло кога е, кога ти най-силно светиш, знаеш ли.
...има хора, които носят тази благодат със себе си през годините, и не се спират, виждаш я, понякога, в усилията да се върне живот на позабравена хижа.
...ти, като носиш този казан към Кикиш, кажи ми, че си им го оставила безвъзмездно.

....знам, че ще го направиш, и без да ми казваш - Духът ти ми шепне това.

Следствие

На липата

...има една липа на спирката на автобуса до оградата на Следствената служба, за Следствената служба днес разбрах, преди това аз си знаех само липата, спомням си през пролетта, тъкмо се бе  раззеленила, и аз, докато чакам автобус 120, застанах до нея, вдигнах ръка към листата й, почувствах невероятна нежност, копринена нежност, която чака, за да погали, не знаех, че съществува чакаща копринена нежност и то в липа, мъхести, нежни листа, светлозелени, сякаш прозрачни, и през тях може да видиш небето зелено- светлина от светофар по пътя си.

..сега, в настъпилата есен, липата си е все там на спирката, пристъпих днес към нея  и пак протегнах ръка към листата й, вече доста озъбени, плътни, с дупки тук -там,а от цвета - жълти, остри листа с кръгли, като сачми топчета, и само да погледнеш разбираш, че нещо бодливо,грубо и непоносимо грозно е изместило предишната нежност.

...стоях дълго на спирката, очакващ присъда за вина  в този дълъг процес - живот на двама в различни годишни сезони.

...и докато чакам, чувам съвсем тихи, накъсани звуци, вятър шуми в клоните на дървото, тежка присъда - накрая на процеса да чуя как хлипа липата.

Опит

На теб

..във фейса*, а и навън,има доста балони, въобще балони има навсякъде, понякога ни се струва, че са криле, безценни са - нищо не струват, само времето ни докато правим опит да надуваме.

Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича? Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. (Беинса Дуно)

..точно, като надуто балонче с горещ въздух, бум, и виждаш, че от балончето нищо не остава, всичкото се оказва празна работа, затова e казано, въздух си под налягане, скъп.., от ясно по-ясно, ..само не знам, защо като видя парченце от малко балонче, нещо все ми убива, уж беше за малко, а ме убива, като ремък на акордеон останал без въздух.

*face -лице, страна, физиономия, изражение, чело,... лицева страна

Златното момиче

На По

...о,пак- опаковано

По-високо, по-нагоре, повече по много, 

по-богато, по-голямо, по-добре, по-много.

По-велико, по-красиво, малко по-такова, 

по-дебело, по-широко, опаковано готово.

По-любимо, по-активно, по-необходимо, 

по-напред, по-набързо, по-веднага, по-живо.

По-велико, по-красиво, по-чисто ново,

непременно по-такова, опаковано готово.

По-високо, по-нагоре, повече по много, 

по-богато, по-голямо, по-добре, по-ново.

Поогледай се, послушай, поразпитай, помълчи,

потанцувай си, почакай, наслади се на момента,

забави, забави, по-полека, забави, забави...

...времето лети, Златно момиче, като ...шал 

...полети, полети шалът  и...поспира на раменете ни.

По-полека

На 2016 година

...моите обичайни заподозрени, засега това ми стига:

...Утрото без аларма е като небе без облак

...Тръгвам натам където, няма път или пътека

Бяга светът, но ние ще я караме полека

Сядаме пред вълните и на пясъка с китара

Барът е до морето и морето е до бара

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Чорлави глави като пирати, пеем и чакаме зората.

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Огънят гори, луната мига и засега това ни стига.

Утрото без аларма е като небе без облак

Някой е спрял Земята, а бедрата ти са топли.

Гледаме към вълните и на пясъка с китара

Барът е до морето и морето е до бара.

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Чорлави глави като пирати, пеем и чакаме зората.

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Огънят гори, луната мига и засега това ни стига.

По-високо, по-нагоре, повече по много, 

по-богато, по-голямо, по-добре, по-много.

По-велико, по-красиво, малко по-такова, 

по-дебело, по-широко, опаковано готово.

По-любимо, по-активно, по-необходимо, 

по-напред, по-набързо, по-веднага, по-живо.

По-велико, по-красиво, по-чисто ново,

непременно по-такова, опаковано готово.

По-високо, по-нагоре, повече по много, 

по-богато, по-голямо, по-добре, по-ново.

Поогледай се, послушай, поразпитай, помълчи,

потанцувай си, почакай, наслади се на момента,

забави, забави, по-полека, забави, забави...

по-полека, забави, забави, по-полека, забави, забави

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Чорлави глави като пирати, пеем и чакаме зората.

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Огънят гори, луната мига и засега това ни стига

 ...Барът е до морето и морето е до бара.

... Чорлави глави като пирати, пеем и чакаме зората.

...Поогледай се, послушай, поразпитай, помълчи

...Огънят гори, луната мига и засега това ни стига

...Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

...Бяга светът, но ние ще я караме полека

...забави, забави, по-полека, забави, забави

Празник

На 8-ми декември

...студен..тски празник.
... държиш за връвчица балонче, което съдбата  е докоснала с друго балонче, не виждаш ли, ето как- 8

Днес отново полудях, вървя след теб и викам те, да те прегърна. Безброй жени се казват като теб, докато не се обърнат, но не позна, че ще забравя твоя глас - представа нямаш само как го помня, дори да спреш да съществуваш в този час, аз пак си знам, че ще те чакам .

 Като мъж,

 като стълб, 

като тъжен звяр

 като дом, 

като гроб, 

като светофар

... всеки час чакам теб и в тъмното гледам

 като път,

 като брат,

 като смъртен враг

 като град,

 като стол,

като бащин праг,

 като плът,

 като дух, 

като за последно.

 Пак започвах да не спя, програми сменям, търся нещо като теб, но има само тъжни новини, а лъжи не ми се гледат. Прогнозата е все мъгла и много дъжд, и всички филми свършват много лошо. Чакам те за да намерим нов канал, завръщай се защото... пак съм полудял.

сБогом

На 7-ми декември

...сБогом ❤ тежи, като шепа пръст хвърлена върху човек, който си мисли, че не умира.

Късно е, няма обратен път назад.

Късно е, всеки живее в собствен свят .

Късно е, наша несбъдната мечта,

невъзможен порив се оказа любовта.

Късно е, думите щом сега горчат.

Късно е, щом и сърцата ни мълчат.

Късно е, сякаш изправени на съд,

без вина виновни сме със теб за първи път.

Сбогом, дано си щастлива

утре далече от мен.

Друга любов по-красива,

знам ще те спре някой ден.

Късно е, спомена само в този час

може би мост е нетраен между нас.

Късно е, наша несбъдната мечта,

невъзможен порив се оказа любовта.

Сбогом, дано си щастлива

утре далече от мен.

Друга любов по-красива,

знам ще те спре някой ден.

Сбогом, дано си щастлива

утре далече от мен.

Друга любов по-красива,

знам ще те спре някой ден.

Никулден

На вуйчо Кольо

... в края на годината 6-тият ден от декември е отличе`н с празник- Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник.  Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.

..преди време, на Никулден, грабвахме тавата с шарана и пътувахме към вуйчо ми Кольо, най-малкият брат на майка ми, с най-буйния нрав, но и най-обичаният от нея, накрая на живота си той живееше сам в Копривщица и ние, за да не е сам на празника, пристигахме с много глъч при него на този ден.
...вуйчо ми Кольо излизаше да ни посрещне и винаги се правеше на изненадан, че не е очаквал да дойдем, никога не каза, че ни е чакал, беше по своему горд човек, но знаех, че сърцето му прелива от радост, когато виждаше "кака си Минка".
... како Минке, така се обръщаше той към майка ми и само това да чуе човек, не му е необходимо повече, за да разбере как се отнасяха те помежду си - с добро.... не знам откъде беше това взаимно уважение между брат и сестра, не помня те да си си казали лоша дума и през най-тежките моменти от живота им.
...накрая, когато вуйчо ми си отиваше от този свят, до него бе кака му Минка, както в най-трудните му моменти - пак бе до него, там в болницата, за да му държи ръката при сбогуване, както се държи ръката на най-малко обично братче. Майка ми не каза  кои са били неговите последни думи, но каза друго- за една сълза, насъбрала доста, как се търкулнала тихо по лицето му, но толкова тихо, по -тихо от последната му въздишка и... нищо, друго- нищо.

...винаги на Никулден майка ми ни събира, всеки носи своята приготвена риба, майка ми - също, притуря на масата и все ни казва, ето и за Кольо... мисля си, че той чува и идва, и независимо, че знае как никой не може да го чуе не спира да повтаря, тук съм, тук съм... с вас съм пак на Никулден, како Минке. 

...и днес, когато разказвам за всичко това, за срещите, които стават между видимия и невидимия свят на 6-ти декември, очите ни се пълнят със сълзи, казват ми- страхотно звучи - мечта за свят, който се върти около здрав център от обич .

...мислил съм си, че когато сълзите издайнически тръгнат, нищо не може да се скрие, и то без да се изкаже и една единствена дума, а тя, напълно излишна, спира до гърлото и оставя на сълзите- те разказват винаги най-добре, дори и само с една своя капка в която се е събрал цял живот споделяна обич.

...нямам представа какви чудотворства са необходими, за да може чрез тях да се припознаят светците, но знам  друго, че между хората съществува невидима връзка, и колкото по-силна, толкова  по-невидима е, тя не се афишира, необяснима, като всяко чудно светещо чудо, видимо само за тях си, като добро, което си живее между двама - брат и сестра.

...как хубаво е казано, какво  е доброто в Словото, беседа - Първото място, Утринно слово 1937г.:

                    " И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа."

...отличено, на първо място - Доброто.