Умберто Еко
"Никога не съм се съмнявал в истината, съдържаща се в знаците; те са единственото средство, с което човек разполага, за да се ориентира в този свят."
...попристегнато от "черната връзка" на категоричността за "единствено средство", без връзка с цялата истина, т.е. истината в този свят би се притеснила в наложеното й ограничение, че е възможно да се познае само чрез знаците, изказано от Умберто Еко, естествено, ако повярваме на публикацията в Web Stage, че е негово твърдение.
...вярваме или не вярваме в знаци и стрелки като средство за познание, винаги присъства съмнението, което често ще обобщи преценката си до думата - щуротии.
....когато ми вярват за посоката, случвало ми се е да ме попитат, гледайки ме в очите, брат ми, накъде е сега "вляво", ами, сестро, твое дясно е посоката, която ни трябва, тя е мое ляво.
...когато знаците, които съм събрал, за да покажа, че светът е една хармония, са повечко от един наръч, товарът започва да "тегне на самара", уморяват се да слушат безкрайните ми есета и всичко бързо приключва с последна дума - щуротии.
...колко често се случва нещо по-различно ли и да ми повярват, че има стрелки, които ни помагат, ако и годината е високосна - по веднъж, като днес - повярваха ми, има щуротии.
..е, повярваха ми не защото го написах, а защото преди да го напиша, вървейки по улицата го "събираха" заедно с мен.
Днес трябваше да купим подарък за предстоящ утре р.д., имам позната цветарка и тя съумява да избере подходящи цветя, които допълват подаръка, миналата година, също за един рожден ден, в края на декември купих от нея циклама и ето каква наистина истина се получи:
...и реших, днес ще опитам пак да потърся цветово единство при оформянето на подаръка за р.д., случайно стигнахме до избор на виолетовата багра, тя първо се появи в купената от нас туника, а после и в избраното цвете, ето ги:
...излязохме от малкото цветарско магазинче и казах, виж сега, че виолетовата багра ще започне да се появява, бях с моя читателка, която ме "чете" повече от 30 година и не спира да твърди, че пиша щуротии.
...мисля си, че всяко нещо, за което мислим, на което в момента обръщаме внимание, живее чрез нас, започва да се изявява - става видимо, ние сме тези, които определяме видимостта на света, чрез мислите си за него....и ако посоката, която избираме е "нашата" посока, необходима, за да се повдигнем и разширим хоризонта, се появяват знаците, целият свят, видим и невидим, се втурва да ни помага, тогава казваме, а, как ни провървя да "видим" нещо, изглеждащо случайно и невъзможно да се случи.
...тръгнахме по улицата към близкия мол и още на автобусната спирка виолетовата багра се появи, стоеше на една превръзка на очи - лице от реклама, помислих си, вярна е посоката, продължихме нагоре по улицата, на стената на една сграда - виолетов надпис със спрей, по-нагоре - рекламна табела, виолетова, свихме през преки улици, за да стигнем по-бързо, преминахме една, втора малки улички и на улица Богдан видяхме паднал на тротоара възрастен човек, жена и мъж бяха над него и се мъчеха да го изправят, приближихме, а жена ми, като привлечена от магнит, се залепи за стария човек, а той блед, с кървящо от падането лице нищо не можеше да каже, само простенваше, обадих се по телефона за линейка, помогнахме му да стане, отнякъде се появи жена му, която не престана да го пита какво стана, защо падна, боли ли те някъде....оказа се, че възрастният човек, Александър, живее наблизо и излязъл за малко да купи нещо и дали от ниска захар, дали от ниско кръвно, не се разбра, паднал, жена му отиде да вика за помощ дъщеря им, живееща наблизо, помогнахме му да седне на едно циментово сандъче със здравец, говорих му успокоителни думи и неочаквано една случайно преминаваща жена се спря пред нас, позагледа ни и попита какво става, казахме, паднал е Сашо, сега ще дойде линейка, а тя извади 10 лева и ги подаде на човека, вземи, днес ми бе казано от невидимия свят да помогна на изпаднал в беда човек, старият човек протегна ръка и взе парите, тогава се върна жената на Сашо и каза, вземете си парите, дайте ги на някой в беда, той има. Жената се почуди какво да прави, вземете си парите, настоях и аз, ако трябваше той да ги вземе, жена му нямаше да се върне толкова бързо, а и друго има, вижте, зачита ви се доброто, вие сте с виолетова шапка и виолетово шалче, също както и ние днес, носим виолетовата багра, ето я, и показах от чантата виолетовата туника, по това днес се познаваме тези, които правим добро, и още няколко подобни щуротии изръсих, жената се дръпна, не знам дали разбра какво й казах, но чу думите добро и че ще намери на кого да даде парите.
Жена ми си мълчеше, с една салфетка бършеше кръвта от носа на стария човек, който не спираше да я гледа и не помръдваше, въпреки, че жена му и дошлата по-късно дъщеря го подканваха да си тръгват, тръгнахме и ние с тях, а те не спираха да ни благодарят за всичко.
...вървяхме... в настъпилата просълзена тишина жена ми каза, той не искаше да си тръгва, през цялото време ме гледаше със сините си очи, и с това слабо, издължено лице, висока кокалеста фигура, все едно беше татето, и виж къде бе паднал на улица Богдан, пресечка с Бунай помниш ли, и баща ти рецитираше за Богдан и Бунай, нещо се сви вътре в мен, пречеше ми да говоря, успях да преглътна и прошепнах, щуротии, Грете, щуротии..
..вечерта се събрахме традиционно над чиниите за вечеря, разменихме няколко думи, кой какво е правил, тя бе ходила на среща със своя, към 40 годишна, колежка, която от известно време е в болнични, има стряскаща диагноза, да се видят и ако може да й помогне с нещо, даде й от моите книги - Любов, попитах, а как беше облечена твоята колежка,... знаех, че ще ме попиташ, ами младежки - дънки, блуза и късо яке, бе наметнала шал с широки ивици, прошарени... с виолетови ленти.
...наведен над масата усетих как сълзите ми тръгнаха, едва успях да притворя клепачи и да ги задържа, една сълза се промуши през тях и се отрони по бузата ми, ориентира се накъде е надолу и падна в порцелановата ми чиния, бе съвсем тихо и сякаш се чу...наистина се чу.
Днес трябваше да купим подарък за предстоящ утре р.д., имам позната цветарка и тя съумява да избере подходящи цветя, които допълват подаръка, миналата година, също за един рожден ден, в края на декември купих от нея циклама и ето каква наистина истина се получи:
...мисля си, че всяко нещо, за което мислим, на което в момента обръщаме внимание, живее чрез нас, започва да се изявява - става видимо, ние сме тези, които определяме видимостта на света, чрез мислите си за него....и ако посоката, която избираме е "нашата" посока, необходима, за да се повдигнем и разширим хоризонта, се появяват знаците, целият свят, видим и невидим, се втурва да ни помага, тогава казваме, а, как ни провървя да "видим" нещо, изглеждащо случайно и невъзможно да се случи.
...тръгнахме по улицата към близкия мол и още на автобусната спирка виолетовата багра се появи, стоеше на една превръзка на очи - лице от реклама, помислих си, вярна е посоката, продължихме нагоре по улицата, на стената на една сграда - виолетов надпис със спрей, по-нагоре - рекламна табела, виолетова, свихме през преки улици, за да стигнем по-бързо, преминахме една, втора малки улички и на улица Богдан видяхме паднал на тротоара възрастен човек, жена и мъж бяха над него и се мъчеха да го изправят, приближихме, а жена ми, като привлечена от магнит, се залепи за стария човек, а той блед, с кървящо от падането лице нищо не можеше да каже, само простенваше, обадих се по телефона за линейка, помогнахме му да стане, отнякъде се появи жена му, която не престана да го пита какво стана, защо падна, боли ли те някъде....оказа се, че възрастният човек, Александър, живее наблизо и излязъл за малко да купи нещо и дали от ниска захар, дали от ниско кръвно, не се разбра, паднал, жена му отиде да вика за помощ дъщеря им, живееща наблизо, помогнахме му да седне на едно циментово сандъче със здравец, говорих му успокоителни думи и неочаквано една случайно преминаваща жена се спря пред нас, позагледа ни и попита какво става, казахме, паднал е Сашо, сега ще дойде линейка, а тя извади 10 лева и ги подаде на човека, вземи, днес ми бе казано от невидимия свят да помогна на изпаднал в беда човек, старият човек протегна ръка и взе парите, тогава се върна жената на Сашо и каза, вземете си парите, дайте ги на някой в беда, той има. Жената се почуди какво да прави, вземете си парите, настоях и аз, ако трябваше той да ги вземе, жена му нямаше да се върне толкова бързо, а и друго има, вижте, зачита ви се доброто, вие сте с виолетова шапка и виолетово шалче, също както и ние днес, носим виолетовата багра, ето я, и показах от чантата виолетовата туника, по това днес се познаваме тези, които правим добро, и още няколко подобни щуротии изръсих, жената се дръпна, не знам дали разбра какво й казах, но чу думите добро и че ще намери на кого да даде парите.
Жена ми си мълчеше, с една салфетка бършеше кръвта от носа на стария човек, който не спираше да я гледа и не помръдваше, въпреки, че жена му и дошлата по-късно дъщеря го подканваха да си тръгват, тръгнахме и ние с тях, а те не спираха да ни благодарят за всичко.
...вървяхме... в настъпилата просълзена тишина жена ми каза, той не искаше да си тръгва, през цялото време ме гледаше със сините си очи, и с това слабо, издължено лице, висока кокалеста фигура, все едно беше татето, и виж къде бе паднал на улица Богдан, пресечка с Бунай помниш ли, и баща ти рецитираше за Богдан и Бунай, нещо се сви вътре в мен, пречеше ми да говоря, успях да преглътна и прошепнах, щуротии, Грете, щуротии..
..вечерта се събрахме традиционно над чиниите за вечеря, разменихме няколко думи, кой какво е правил, тя бе ходила на среща със своя, към 40 годишна, колежка, която от известно време е в болнични, има стряскаща диагноза, да се видят и ако може да й помогне с нещо, даде й от моите книги - Любов, попитах, а как беше облечена твоята колежка,... знаех, че ще ме попиташ, ами младежки - дънки, блуза и късо яке, бе наметнала шал с широки ивици, прошарени... с виолетови ленти.
...наведен над масата усетих как сълзите ми тръгнаха, едва успях да притворя клепачи и да ги задържа, една сълза се промуши през тях и се отрони по бузата ми, ориентира се накъде е надолу и падна в порцелановата ми чиния, бе съвсем тихо и сякаш се чу...наистина се чу.
П.П......понякога, като един миг от високосна година, виждам как нежност преминава между видим и невидим свят, всъщност е любов, която не признава границите на раздялата... мислиш, че е щуротия за есе... виж този филм -Призрак може пък на него да повярваш повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар