Видовден

На бай Киро
*емисия по молба на Златка

    Тази вечер гледах  филма " love.net". Хубаво направен филм, но не ми хареса. Нещо ми напомня на друг български нашумял филм "Дзифт" на Явор Гърдев. Залепна ми преди време чернилка от този филм и дълго  се чистих.  Подобно усещане  имам и за тази сладка дъвка – любовта в нета.  Прекрасната музика на Котарашки подвикна от екрана  „опа, хей” и любовта се втурна да друсне кючека.. .Но  дали така не се издаде, че това не е Истинската  любов?

    И всичко това през май.  Един филм несъвместим с уханието на този месец. Та сега всичко ухае на люляци. Нощите и дните  са запълнени  с разцъфналите люляци, сякаш пролетни гроздове изпълват гърдите ни.  Пием с дъха си от това люляково вино и природата ни завъртва с нейния ритъм, нейното „опа,хей” звучи  с песните на птиците и  ни потапя в онази нестихваща благост, за която и Вазов пише: „люлякът ми замириса”. Пролетта  e  младост.

Снимка: Полидоброто

     Вчера в късния следобед възрастният, вече доста отпаднал бай Киро седеше на  стол пред своята къща. Държеше  в скута си огромен букет от люляк. Бай Киро придържаше с една ръка люляков  цвят, все едно  виолетов грозд откъснат от храстите на двора, а с другата ръка късаше едрия цвят с дългите си пръсти и с шепа пълнеше устата си. Да, той ядеше люляк, сладко и дълго предъвкваше  ароматния цвят. Извиках му през оградата и се помъчих да му обясня да не го прави. Но, защо, попита ме той, това е толкова вкусно. Може да се отровиш, да ти стане лошо. Ех, усмихна се той, утре ще разберем дали е така, нали е Видовден. По мое настояване подаде ми през оградата останалия люляк и „зачакахме” сутринта  на Видовден.
    Защо ли остават възрастните хора, вече немощни, на никого, дори и на себе си ненужни, защо продължават да живеят?   На кого са нужни?  Нужни са на тези около тях, за да разберат те какво представляват, не какво си мислят, че представляват, а какви са в действителност, да разберат истината за себе си. И това се разбира, понякога късно, когато  възрастният човек вече го няма.  В очите на възрастния човек може да видим своето бъдеще ние - тези, на които люлякът все още ухае.
     Днес, 13 петък, според  бай Киро е Видовден.  Случайно изпусната дума, си мислех аз, какво може да е толкова важно, какво може да ми дойде от „нета”, нали „там е любовта”,  дори и филм са направили за това.  Порових в нета, но нищо не се появи.  Имаше много „любов”, но обич няма, сигурно защото няма такава английска дума,  затова и нета не е ухае на люляк ,а повече на sex.net. Отворих   Словото на Учителя, „Истинския нет”, и Видовден се появи, ще кажем пак  „случайно”:
    Беседа „ Единство на съзнанието":
„..взимате в ръката си една ябълкова семка, свивате ръката си, навеждате се към земята и посаждате семката. Щом направите това движение, след малко ще направите обратното движение – ще се вдигнете нагоре. След няколко години дървото ще израсте и ще даде плод. За да откъснете един от тези плодове, вие протягате ръката си нагоре и после я спущате надолу. При тези движения – спущате ръката надолу, за да посадите семката, и протягането й нагоре, за да откъснете плод от дървото, чиято семка сте посадили – се образува буквата И. С буквата И започва думата Истина. Какво означава тази дума? Истината подразбира опитване на плодовете на това, което някога си посадил.”

    Това е и Видовден - ден, в който отдавна ще сме забравили уханието на люляка, ще чуваме слабо песента на птиците, но ще  опитваме  от плодовете наши. И ще се радваме на сладостта им или  ще търпим тяхната горчивина, защото това ще е Истината за тях – Любовта им.

13 май, 2011  година

П.П.  След време  се чудим дали цветът на всеки вид люляк е четирилистен, но днес упоени от аромата му не забелязваме нищо. Затова казват:  „Май любовта е сляпа.”  Сигурно е заради люляка през май...