Без край

...Данила Стоянова е написала:

 "Аз зная само, че мойто погребение

не ще се състои. 

Защото трудно се погребва този, 

който е изравнил смъртта с живота

 и живее и във двете."

...не се разбира от нас това "живеене", защото си мислим, че в зимата е и смъртта и краят, затрупани от паднали, захлупени по очи шишарки, сухи, обвивни треви и мъхести, влажни ръце спиращи дъха ни - привиден край, но когото Надеждата пробива, въпреки очевидна безнадежност; Вярата повдига нагоре, въпреки безвремието; Любовта съживява с топлината си, въпреки едва прецеждащата се светлина...
Всичко събрано в чашката на едно минзухарче напролет с безкрайна жажда за живот.