понеделник, 14 април 2014 г.

Париж

...известен съм с оригиналните си поздравления. Понякога без повод успявам да импровизирам поздравления, които  дори  не е необходимо да се помнят, защото все са в една тоналност, наречена поредната щуротия, т.е. импровизация, на която й се е завило свят.
...в Копривщица казват: "Мен ми стана енно к`атил, че беше гуляма гюрюнтия", т.е. при много шум трудно се издържа. Майка ми, която е от Копривщица, казва, че с веселбата може да изкара до сутринта без да й стане "к`атил". Имал съм възможност да се убеждавам в това и знам коя е причината. Причината е, че се зареждаш от красотата на момента - колкото красотата е по-изразена, толкова по-дълго те държи тази еуфория. Еуфория се разбира лесно, то е като безгрижие, да си носиш добри мисли не само за себе си, а и на тези около теб. Така може да изживееш и живота си без да ти стане "к`атил", без да станеш "кат`ил", разбойник, да разбиеш живота си от непрекъснато недоволство, че все нещо не е както трябва...
 Например:  тази година пак ти се ходи в Париж, миналата година не си успял да отидеш, но защо пък тази година пак да не ти се ходи... и така докато действително отидеш в Париж, дори и в едни миг като сън, в който политаш на крилете на мечтите си към града на любовта. За Париж не са необходими пари, ако носиш в сърцето си любов. Казват, имаш ли любов, имаш и Париж. Ела и виж:

Няма коментари:

Публикуване на коментар