И защо ли сме взели толкова зеле, нали вече с годините трябва по-малко да се ..., то и през годините... кой взел – взел, защо все ни се иска още и още да взимаме, кога зеле, кога от нарязаната салата със зеле с... ракия за из път.
Времето и то граби - гребе с пълни шепи от дните, взима лицата ни, а ние - превтасали, като пролетно време кисело зеле, уж отвътре сме си ние, а отвън...
...когато сме на 19 години, години много далечни от изтрезняването, тези мисли изглеждат толкова смътно неясни, че въобще не им се обръща внимание, само обръщаме страниците на албума и поставяме следващите снимки, нямаме време, трябвало да се живее, а и животът ни затрупва със своята си значимост.
...след около 40 години, попреминали през изгарящите пясъци на пустините, свикваме със задръствания от всякакъв вид, така и вчера си стоях набутан спокойно в поредно автомобилно задръстване и си мислих: кое е по-правилното, когато правиш салата от кисело зеле, след като си го нарежеш не много ситно...
(...една бивша колежка, тя днес ни се обади, за да ни чуе, го режеше много на ситно и преди ме дразнеше с това ситно нарязване, сега вече не работи при нас и ми стана приятно, че се е сетила да се обади, сигурно е забравила, че зелето трябва да се реже по на едро, но си спомня за времето, когато е била при нас, не я попитах как сега реже зелето, но си помислих, че ако е сега при нас, това няма да има вече никакво значение, навярно ще търся отговор на друг въпрос, например: кога се слага червеният пипер, преди или след като полееш обилно с олиото, така си мисля, че винаги ще се намери страничен въпрос, който ще ни занимава, за да може да се преодолее страха от същностното общуване, навярно, така и превтасва човек, занимавайки се със странични въпроси, за да избегне съществените, които биха сринали подредеността му на деня, преминаващ през сухите пясъци.)
...първо червения пипер ли да сложа или олиото?
С тези безкрайни задръствания (мъчнотиите в своя живот ги нарича Учителя) човек се отчайва - изгубва смисъла на дните си, а с напредването на годините това състояние става неизбежно... Четях Словото в поредното автомобилно задръстване и сякаш за да ни вдъхне увереност се появи следният текст от беседа на Учителя "Вратата на Любовта" 1939 г.
"Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания.
За да може лесно да се справя с мъчнотиите на своя живот, човек трябва да бъде всякога млад, да не се обезсърчава.
Съвременните хора остаряват преждевременно, защото мислят, че всичко знаят. Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк. През пролетта, докато е млада, жабата кряка. Крякането й се продължава три-четири месеца и след това престава. През зимата и младите, и старите жаби млъкват. Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба. Като млад, той трябва да е готов да учи и да възприема. Като стар, той трябва да съзнава, че има още много да учи. Колкото да е учен човек, все има неща, които не знае."
.............................................................................................
Thank you very much!
ОтговорИзтриване