Звездният принц
"Видях се в очите ти, почувствах с обичта си как ме намира твоята обич и познах в тебе своя Звезден принц." (по Борхес)
Имало едно време едно малко момиченце, което всяка нощ сънувало един и същ вълшебен сън - как през отворения прозорец, направо от звездите, слиза в самотната му стая Звездния принц. В тъмнината не можело да види чертите на лицето му, виждало само очите - две ясни звезди, които ласкаво му се усмихвали и цялата стая засиявала от техния блясък. Усмихвало му се и то в отговор, а очите им повеждали своя разговор без думи. Това били най-чистите, най-меките, най-топлите очи на света. Те сякаш го галели с нежните си лъчи, топлината им прогонвала самотата, а вълшебната им светлина разсейвала мрака на нощта. То дълго се взирало в тях и на дъното на дълбоките им като кладенци зеници, виждало отразена своята душа. Обземал го прилив на безумна нежност, усещало как някакъв странен трепет се събужда в душата му, изгаряло от желание да протегне ръка и да докосне своето видение, но винаги, когато понечвало да го стори, двете звезди тихо се отдръпвали, а после бавно се отдалечавали, докато накрая то едва успявало да ги различи сред хилядите други звезди на небето. Затова се научило кротко и мълчаливо, тръпнещо от блаженство, но съвършено неподвижно, да го съзерцава, за да може по-дълго да се наслаждава на своето щастие. И то наистина било безкрайно щастливо със своята тайна любов, докато една нощ Той просто не се появил…
Нощ след нощ момичето все чакало и с поглед вперен в звездното небе, горещо се молело Бог да й върне нейния принц. Докато накрая разбрала, че вече е пораснала и трябва сама да тръгне по широкия свят и да го открие. Оттогава, ден след ден, тя се взирала в очите на всеки срещнат и го търсела, защото вярвала, че любовта й няма да остане само един недосънуван сън.
Много пъти й се струвало, че вижда тъй близките на душата й звезди в очите на някого, но после разбирала, че те са само плод на нейната фантазия, която “услужливо” й поднасяла мечтата на мястото на действителността.
Докато един ден, уморена от дългото скитане, седнала да почине и да побъбри с един стар приятел, с когото пътищата им в живота се били разделили преди много години. И изведнъж усетила в душата си онзи свещен трепет, чрез който някога пред малкото момиченце се открила Любовта. Надникнала в очите му и видяла онзи същия мек блясък, пълен с топла нежност, видяла себе си на дъното на зениците му и познала в него своя Звезден принц. Погледите им, привлечени като два магнита, не можели да се откъснат един от друг, а между тях протичали реки от спомени за минали и обещания за бъдещи срещи. Почувствала как душата й изтича от тялото и се слива с неговата душа – някъде горе, в небето на блаженството. Протегнала ръка да го погали и той не изчезнал както видението от съня й - най-после сънят й бил станал реалност!
- Какво беше това? – попитал той. Сигурно сънувам… Сякаш ме докосна крилото на Любовта, която имах някога в един друг свят!
- Не, любими мой, не сънуваш! Аз съм твоята Любов, а ти си моят Звезден принц. Най-после те намерих! – отвърнала тя щастлива.
- Не е възможно! Прекалено хубаво е, за да бъде реалност. Ти си просто един вълшебен сън, а аз съм вече голямо момче, за да вярвам в приказни сънища.
И тя, съкрушена, осъзнала, че нейната реалност за него била само един сън, защото те били души от паралелни светове и това, което в единия свят е действителност, в другия е мечта и че са осъдени да се срещат само в сънищата си.
...сън сънувах моя обич
Няма коментари:
Публикуване на коментар