...доста време мина от Новата година и странното е, сякаш независимо от минорността, имам усещане, че през годината ще се случи нещо ХУбаво...
...има една жена - Ваня, срещам я понякога на улицата, когато отивам на работа, и разменяме няколко думи. Тя е доста възрастна, но все още доста подвижна и жива, слабичка, оплаква се общо взето, казва, добре сме, но дядото го боли кръстът, ми да сложи канап на голо на кръста, съветвам аз, и тя, ама вярно ли помага, да, казвам и дообяснявам какъв да бъде канапът. Знаеш ли, продължи Ваня, имам чувството, че нещо хубаво ще се случи тази година, не знам какво, но нещо хубаво ще е ...аз се усмихнах и си казах, да и аз имам същото усещане...
...а и то, може би, вече се бе случило – случайна среща между двама непознати, които намират време да си поговорят, защото са души, които търсят топлинката на общуването, нищо неискаща, а съпреживяна - толкова даваща, такива срещи не се забелязват обикновено, както например малко конопено канапче, което ще подритнеш като непотребност, но ако му обърнеш внимание, може да притъпи болката му, че е само... Затова и лекува малко канапче поставено на кръста, защото взаимността от допира е насочена мисъл, че не си сам и колкото и абсурдно да звучи в същността си е състояние на будност, на очакване, необходимо условие, за да може Силата да помогне... Иначе защо Учителя ще казва "Събуди се" (цял сборник от беседи с това пожелание), за да видиш хармонията в този свят...
...в петък опитай да си помислиш за едно канапче и ще видиш, че ще ти стане леко...
Отвори прозореца – вън денят трепти
и звъни, звъни тишина...
Да политне вятърът, да запеят тополите
след студа и зимния плен ...
Да възкръсне слънцето и целуне очите ти –
отвори прозореца – навън е ден!
Отвори очите си – вън денят трепти
и звъни, звъни светлина ...
Да покълнат думите, тъй отдавна заровени
под леда на зимния град ...
Да се слеят дланите и докоснат надеждата
отвори очите си – навън е ден!
Отвори сърцето си – вън денят трепти
и звъни, звъни любовта ...
Да покълнат думите, тъй отдавна заровени
под леда на зимния град ...
Да се слеят дланите и докоснат надеждата
отвори очите си – навън е ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар