...имало едно време в Копривщица един човек, който ходил из града в "доста" неугледен вид, с неогладен панталон, попреносени дрехи, най-запомнящи били косата и брадата му, те стърчали на всички посоки, а и човечецът така си ходил - накъдето му скимне - натам, бил никому ненужен, като песента, навяваща ненужен спомен, но бил свободен, никой не го закачал за нищо, с никого не воювал, баща ми разказваше за него, казвали му Бабанака, не знам подробности за името, сигурно дядо му или баща му, той самият, са били едри хора и оттам е този прякор.
...и в младите ми години, доста отдавна, когато имах доста повече коса, баща ми често ме подканяше - да се подстригвам, за да не стана като Бабанака, и аз се подчинявах, отивах и ме подстригваха подобаващо, и в училище после, и в казармата с "братята по оръжие" бе същото, често ни "лъсваха" главите с тази цел, да не станем като... Бабанака... - свободни.
...мисля си, защо ли съм запомнил разказа за този неугледен, неуспял според представите ми човек, защото заради него съм се подстригвал често и с неохота ли, не, просто дълго съм завиждал като на всеки чужд успех, защото Бабанака е бил свободен да си е такъв, какъвто му се живее, първичен за нас, но изначален да е себе си в своя свят.
...а ние, които не станахме бабанаци, ние, често подстригваните, станахаме актьори и в някави чужди, измислени роли се правим на бабаити, а всъщност сме роби на илюзии до края на дните си.
...а защо си личи, че само се правим на бабаити ли, ами защото се вижда как преиграваме : наметнали ямурлуците, набучили чифте пищови, нахлупили рошави калпаци, досущ като Бабанака, но не съвсем свободни, нали сме "бизнесмени" и трябва да се бръснем всеки ден.
..а истината била проста, както и в наше време: силните са от една страна на барикадата, от другата сме ние, битите, дали в петнайсетия или двайсетия век..
...не се надявайте, мили хора, всичко е загубено!
Вера Мутафчиева
...та затова този паметник, заедно с мечката трябваше да остане - паметник на битите човеци, за които си плаче и мечката откогато има барикади и избити човеци по тях.
..Хотят ли русские войны?
Спросите вы у тишины...
Дни на проверка
Ще има пак звезди. . . и кучета. . . ще има,
виещи към тях. . . като преди.
Пеньо Пенев
..пред паметника - на колене:
... а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
...и вчера ( пишат ми спомените от преди 11 години във Фейса) Аделина Александрова в "Музикални моменти" на програма "Христо Ботев" на БНР, беше подхванала зодия Риби, говори за тях от хубаво, по-хубаво,най-хубаво, представяше музиканти с тази хубава зодия, доста се бе постарала, нали и тя е зодия Риби, и тъкмо каза няколко думи за "разбивач на женски сърца, с родители руски емигранти" , колега веднага, още преди да се чуе името на певеца каза, Михаил Болотин, и го питам, ей, че откъде го знаеш, а той, " че как да не го знам, нали сме набори, то всичките сме "разбивачи", независимо от възрастта....макар и времето да ни поразби редиците."
..и това "вчера" е било във Фейса преди 11 години, а днес...днес е тишина, няма ги "Музикалните моменти",
няма я Аделина, и колегата го няма, стана жител на невидимия свят, а Майкъл Болтън - "разбивач" от Клуб 70+.
...и вчера..преди два дни, видях една табела на която пишеше " Музикална гора", отдясно на пътеката от Царева махала към Ярема, малко преди механа " Мъжка мъка", спрях и се заслушах, за да чуя музиката на тази гора, всемирна тишина, в ранна пролет няма птици, няма ги техните гласове, само някак далечно, но като спомен от преди 11 години се чу съвсем тихо песента на птица, но беше толкова слабо, сякаш забравата не й даваше сили, за да диша, затова си мисля, че мъжката мъка е нещо повече от механа, това е тишината, когато няма с кого да си говориш, и то толкова много няма, колкото много искаш да си говориш.. с птица, с човек, дори с радио...а не - само със спомените.
