Попътен вятър

На Половрак

"..във разцъфтялото глухарче

се Космоса побира.

Бъди доволен от това, че

душата му разбираш."

Александър Геров

..а в прецъфтялото глухарче,

което на скалите се намира,

душа притихнало открива

попътен вятър към всемира.

Извор

 На Слънцето

 

Художник  Тамара Стаева - Пенчева

...Светлината на слънцето

 се изливаше в кладенеца на душите и го препълваше. 

До нас кротко пасяха със здраво спънати

нозе конете на немилосърдното бъдеще.

Изглеждаше невероятно да не познаем никога болката.

Но, Господи, толкова исках това да бъде възможно.

Цочо Бояджиев

Художник Франц Марк 

Тук

 На вечността

ПОСОКА

Отново ще се върна… Тук…

Тук вечността е пристан наш…

Отплавах онзи ден на пук

от летния, препълнен плаж…

… С любов ще дойда, с вятър тих

като молитвен дъх в нощта,

повярвай – с теб се преоткрих

и в теб намерих свобода.

29.09.2020 г.

Станислав Пенев

...а вечността и в пролетен капчук на капчици вода открих, 

 набързо каза кап и пак хукна към морето,

 така, забързано, напролет прескача и сърцето 

 и пак, и пак все пита , къ-де, къ-де си..

а любовта отляво  шепне  тихо - пак 

тук тук-тук тук.

Бабанака

 На Свободата

...имало едно време в Копривщица един човек, който ходил из града в "доста" неугледен вид, с неогладен панталон, попреносени дрехи, най-запомнящи били косата и брадата му, те стърчали на всички посоки, а и човечецът така си ходил - накъдето му скимне - натам, бил никому ненужен, като песента, навяваща ненужен спомен, но бил свободен, никой не го закачал за нищо, с никого не воювал, баща ми разказваше за него, казвали му Бабанака, не знам подробности за името, сигурно дядо му или баща му, той самият, са били едри хора и оттам е  този прякор.

...и в младите ми години, доста отдавна, когато имах доста повече коса, баща ми често ме подканяше - да се подстригвам, за да не стана като Бабанака, и аз се подчинявах, отивах и ме подстригваха подобаващо, и в училище после, и в казармата с "братята по оръжие" бе същото, често ни "лъсваха" главите с тази цел, да не станем като... Бабанака... - свободни.

...мисля си, защо ли съм запомнил разказа за този неугледен, неуспял според представите ми човек, защото заради него съм се подстригвал често и с неохота ли, не, просто дълго съм  завиждал като на всеки чужд успех, защото Бабанака е бил свободен да си е такъв, какъвто му се живее,  първичен за нас, но изначален  да е себе си в своя свят.

...а ние, които не станахме бабанаци, ние, често подстригваните, станахаме актьори и в някави чужди, измислени роли се правим на бабаити, а всъщност сме роби на илюзии  до края на дните си.

...а защо си личи, че само се правим на бабаити ли, ами защото се вижда как преиграваме : наметнали ямурлуците, набучили чифте пищови, нахлупили рошави калпаци, досущ като Бабанака, но не съвсем свободни, нали сме "бизнесмени" и трябва да се бръснем всеки ден.

Руми

На 53

...суфите казват "който вкусва, той знае"

 или както Руми излага това - 

"който не вкусва, той не знае".

Океанът Руми

 

Клуб 60+

На шоколада

..пред юбилей на 60 разбираш, че накрая е най-сладко като последно парче шоколад; като последната четвърт на 80 годишен живот.

Капчук

 На ние

Ние някъде

сме се загубили.

В коридорите

сме се загубили,

по трамваите,

между годините,

между капките

в чаша вода.

Както ходехме,

както си лягахме,

както гледахме,

както се любехме,

ние някъде

сме се загубили.

Ала знаем ли

как и кога.

Ние сигурно

сме се оставили

в стая някаква,

в тягостен час

преди пет

милиарда години

като мокър

забравен чадър.

Как е станало,

как се е случило.

Как си ходим -

ни котки, ни кучета

по пътеките,

по керемидите,

между капките

в чаша вода.

Със костюми

и чанти със вестници,

със прически

и гладичко сресани,

с най-различни

поли и фамилии,

а без себе си,

просто без нас.

Ние някъде...

Ние никъде...

Ни...

е...

Рада Александрова

"..."  се чете пак "кап".