Езеро

На Съзерцанието

ВИСОКО ЕЗЕРО

Особената светлина трепти

над езеро, което е почти:

почти дълбоко и почти зелено,

почти заспало и почти стаено,

почти забравено, почти спасено.

Минава птица и минава облак,

почти докосват тишината обла

с прозрачни сенки. Слънцето минава.

Особената светлина остава.

Минават дъждове, минава вятър

и всичко по реда си на земята.

По бреговете му, обрасли с клек,

почти личи пътека на човек.

Понякога по нея идва, само

да поседи накрай деня на камък,

да помълчи в сиянието нямо.

А камъкът, от лишеи изписан,

е стар почти като спокойна мисъл.

Екатерина Йосифова

......и ако от нещо не разбирам, то е от нотния запис на тъгата... понякога я виждам записана ....в петолинието на поломена мрежа и накацалите черни птици сякаш безразборно по нея, а всъщност...звучи позната мелодия, тъгата какво е ...и как се описва...езеро и съзерцаващата го тъга.