Покрив

 На керемидите

...и се търкулва по керемидените покриви камбанен звън, влиза в стаята и събужда сетивата ми, светлина залива навред и от златистата й прежда заплитам усмивката си, за да ти я подаря, утро мое.

..и ако ме питаш, и така докога - докога ще виждаме как в края на керемиден покрив се усмихва утрото ли, ами докато ги виждаме приятелите - дните и хората от живота ни... писах преди време за един човек, Кунчо, който знаеше за това, ходеше до края на покривите и се усмихваше:

Покрив

Върнах се от Копривщица, където бях десетина дни и вечер четях за Сведенборг - книгата на Вера Ганчева. Огромен труд, който ме понесе в един невероятен свят, изключително богат и преизпълнен с доброта... в същото време /през деня естествено/ работех на покрива на къщата и "гледах отвисоко на света"...и знаеш ли, нашият свят не е "по-крив" от света на духовете, а е също като него. Ние го създаваме със своята прибързаност и ядове /това е адът, който ни очаква/ или със своята добронамереност към случващото се, без да бързаме да даваме преценки на света, той, светът, се променя и засиява - ние разбираме, че раят всъщност е краят на ада..

...и това разбрах не само защото четях Сведенборг вечер, след като слизах от опасния покрив, но повече ми помогна майсторът, с когото работех. Той все повтаряше, полека, ще стане, не бързай...имаше един критичен момент /работата спря/, при който всички ми викаха да намеря други майстори..., да изгоня Кунчо, така се казваше човекът, но аз не ги послушах, изчаках един ден и след това всичко се промени и "засия", ядовете, техният край се оказа начало на рая....покривът, сякаш сам стана. Накрая Кунчо ми каза, дай си ръката и силно я стисна, искаше да ми благодари, навярно не само заради парите, които му дадох...

В един от дните, докато подреждахме керемидите, попитах Кунчо /той е с 10 години по-голям от мене/ кои са най-хубавите години от живота му...той се замисли и каза:

      когато приятелите ми бяха живи, бяха най-хубавите ми години.

 С тях, приятелите, ние създаваме рай тук на земята, този рай ни очаква и в духовния свят / по Сведенборг/, защото "там" са същите приятели, нашите мисли, че този свят е добър, Бог е добър, той е създал свят, който ние със своето недоволство превръщаме в ад....затова Кунчо е прав, именно приятелите са тези, които "при яд" ни помагат и правят живота хубав...

Мисля си, че раят е облян от светлина, защото покривът там е от звезди, също както при нас...., само трябва да повдигнем сияещи очи, когато навели глави си мислим, че мракът е завладял света.

..и когато написах за керемидите, за покрива, за приятелите, фейсът "вдигна палец" нагоре, ХУбаво ми стана, че моите приятели от фейса виждат с мен как керемидата се смее накрая на покрива, всички покриви с керемиди започват така, първият ред - с усмивка, приятно е да имаш съмишлениеци, да имаш с тях близка емоционална и мисловна нагласа, с цялото си сърце; с вдигнат палец нагоре осмисляте заниманията ми на тази стена, може това нищо да не значи за вас и да не му придавате кой знае какво значение, но за мен е израз на топлината в човешките отношения, израз на зачитане на усилията на другия човек, мислил съм си, че вниманието към другия всъщност те превръщат в човек ...с небесносиня аура, днес го прочетох, по точно го забелязах след като вече бях качил снимката с червените керемиди и синьото небе, съвпадение случайно на цветовете от снимката и текст от книгата, която чета: 

" ...според Рудолф Щайнер психичната настройка се отразява върху аурата: при човек, развил чувство за почит и благовение жълто-червените и керемиденочервените цветове в аурата изчезват и се заменят с небесносиньо-розови цветове."

...важи и обратното, предполагам, на човек обхванат от завист и едва сдържан гняв почервенява не само аурата му, а и той целият - до мозъка на костите си, и не знае каква вреда си нанася, ако още със ставането си от сън го е яд на целия свят, и така не само в утрото, а и през целия изгубен за него ден.

..чувал съм как понякога през деня тъжно бие камбаната в Копривщица и по тези керемиди, по покривите тръгва тъгата.

... но не е страшно, че ти може да си следващият, за когото ще бие тъжно камбаната, страшното е, ако не си... следващ Бога, защото те е страх ..да не паднеш от "покрива", страх от живота; страх от смъртта.