Диптих

 На Рафаело

 ”..За това , че ни научи, че интелектуалната енергия е безсмъртна..”*

...видях го на автобусната спирка "Добротич" - висок, слаб, продълговато лице, към 37 годишен мъж, дълга коса се подаваше  под странна черна шапка с козирка, тъмни връхни дрехи, с почти летен червен панталон, "работеше"изключително зъдълбочено - драскаше нещо по табелката с имената на спирките на автобусите, които Центърът за градска мобилност старателно изписва , за да улеснява пътуващите, а той  много по -старателно дописваше си нещо. Приближих го и видях, че си рисува  срещу имената на спирките, попитах го, какво правиш, а той, явно вглъбен, каза през рамо, каквото трябва, "трябването" бяха три недевършени изцяло малки човечета, 

които той  рисуваше с химикалката, която държеше в ръка, не го попитах, как се казват "Трите грации", защото дойде  автобусът ми и се качих, седнах на последната седалка, а "художникът" от спирката също се качи и устремено седна на седалката пред мен  някак загледан напред, но полуобърнат назад, погледнах ръцете му, имаше много дълги и тънки пръсти, и какви да са, като си художник, бръкнах в чантата и извадих един рафаело 

и го попитах, искаш ли бонбон, вземи го, а той, без да ме погледне, погледна бонбона, грабна го и веднага го лапна, чакай, казах, махни му хартията , но "художникът" не ми обърна внимание, сладко и съсредоточено примлясна и набързо глътна всичко.

...минаха няколко спирки и той слезе някак устремено и бързо, сякаш зареден с идея за бърза работа, навярно както Рафаело, на когото приличаше,

 чакаха го някъде, както някога преди 500 години, за да рисува.

*  благодарност към Александър Фол, изписана на една метална плоча и поставена в градинката зад НХГ в София.