Орех

 На Кремена

...и пак е есен, ровя на орех жълтите листа унесен...и без да търся намирам орехи и те намират мен, в черупките им скрит е споменът от лятото,... да, в ядките им сякаш пламъче от нечие "обичам те" ще топли в зимата.

...видях го това "обичам те" и в пламъчето на един орех нарисувано от таланта на

 

 Кремена Пенчева

 преди доста време, то остана в мен, както остава вълната на морския бряг, попива дълбко в пясъка и сякаш изчезва, но вълнението връща вълната отново и отново, и този унес на морския бряг в очакването на жадувано да се случи е в думите "обичам те", които морето не спира да повтаря на брега и да попива в него.

..разбираш го, че е в теб, когато светът те разделя с морето, но остават вълните му, което не е песен за любов, а е самата любов...в шепот на море; на звездици в думи от осем букви

...о б и ч а м  т е ...