Ехо

 На бездумното

..плагиатство:

небето днес е "безумно синьо", като сувенирче "безумно синьо" на лама.

 Небето е безумно синьо,

полето празнично звъни,

там моята душа ще мине

към неизвестни далнини.

Ще пръска времето забрава

над позлатените вълни

и моята душа ще плава

към неизвестни далнини.

А щом бленът на дух унесен

безбрежна есен осени,

тя ще издъхне като песен

над разлюлените вълни.

Николай Лилиев

...прочетох  вчера това стихотворение на Н.Л., малко преди да ми подарят сувенирче на синя лама, и вчера и сега си мисля, че е "безумно" да се пише така, душата ми въздъхна, че не бива /душата не умира/, ламата синя също въздъхна.

...преди време, когато пеехме ето тази песен,

преди доста време, когато купувахме много цветя, безумие някакво, за да ги подарим в точно определен ден, 8 март май бе, на т.н. красива половинка на човечеството,  аз, увлечен от темата на  деня, влязох в магазинче за цветя, и там хора, предимно мъже, бясно / вече писах безумно, да не се повтарям/ купуваха цветя, аз също купих доста, цветарката - младо момиче, с омагьосващо черни очи, извади цветята, които исках, от вазите и ми ги подаде, взе и парите, които й давах, и щом освободих ръката си от парите, взех едно цвете от цветята, които държах вече в другата ръка и го подадох на цветарката, като казах, 

ехооо, вземи, това е за теб,

 и все едно запалих кибритите на кибритопродавачка, нещо пламна в черните очи, нещото духна пепел от живи, огнени въглени и каза,

 ооо...благодаря ти много.

...и това беше много отдавна, но не се забравя / въпреки че стихотворението за безумното синьо небе твърди друго/ , защото като ехо, обиколило земята, се връща.

...върна се при мен като  сувенирче на синя лама от Перу,

 което е чакало цветарката, да отиде и да ми го донесе, и ще кажеш, че как така не се е изгубило по пътя, как ще се изгуби, нали с него е ехо,  което го води - синя тайна над синя вода...има и песен за това.