Албатрос

 На поетите

..сутрин поглеждай небето, докато си млад поет, забележи , че ако има птици, сякаш е задължително, имаш и писма...затова дълго им се радвай на птиците  и следи полета им.

...понякога, докато ги четем, писмата потрепват заедно с ръцете ни, и Стон сякаш е задължителен, дълго, дълго ни разказват съня си - как са летели към нас, като  блянове.

Стон

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

Пейо Яворов

.. днес сутринта нямаше птици в небето, погледнах надолу към улицата и точно по средата й видях бавно движещ се възрастен мъж, изглеждаше "подобаващо" на паднал човек: в двете ръце - черни торби, с навлечени едно върху друго тъмни якета, а на гърба привързани една дузина дрехи- потрепваха като пречупени криле на птица....изглеждаше отпаднал, но бе успял да стане рано и да тръгне ... нагоре... по улицата, а може би въобще не е заспивал в студената нощ, придърпвайки дрехите върху себе , а те заедно с него са треперели като сразена в полет- паднала от небето птица.

... какво от деня ни разказват  не писмата, а " падналите от небето птици".

...разказват ни за зимата, за  приземяване на блянове,  а ние, поелите поети, вместо - с криле на албатрос събрат, в ръцете - празните писма , а на гърба ...миражите привързани.

Албатрос

За да се веселят, моряците улавят

по някоя от тях — от птиците безброй,

които с полет лек над борда се явяват

и кораба следят във бури и в покой.

Горкият албатрос — поставят го на борда,

а той — в лазура цар — видът си в миг мени

безпомощна сега е тази птица горда,

крилата си влече като гребла встрани.

Преди красив, сега насмешка предизвиква!

Несръчен, грозен, вял по дъсчения под.

Един моряк лула във човката му втиква,

а подражава друг на куция му ход…

Поетът е събрат на този принц небесен —

не трепва пред стрели и бури, но, уви,

когато сред шума тук долу е пренесен,

гигантските крила му пречат да върви.

Шарл Бодлер