Албатрос

 На поетите

..сутрин поглеждай небето, докато си млад поет, забележи , че ако има птици, сякаш е задължително, имаш и писма...затова дълго им се радвай на птиците  и следи полета им.

...понякога, докато ги четем, писмата потрепват заедно с ръцете ни, и Стон сякаш е задължителен, дълго, дълго ни разказват съня си - как са летели към нас, като  блянове.

Стон

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

Пейо Яворов

.. днес сутринта нямаше птици в небето, погледнах надолу към улицата и точно по средата й видях бавно движещ се възрастен мъж, изглеждаше "подобаващо" на паднал човек: в двете ръце - черни торби, с навлечени едно върху друго тъмни якета, а на гърба привързани една дузина дрехи- потрепваха като пречупени криле на птица....изглеждаше отпаднал, но бе успял да стане рано и да тръгне ... нагоре... по улицата, а може би въобще не е заспивал в студената нощ, придърпвайки дрехите върху себе , а те заедно с него са треперели като сразена в полет- паднала от небето птица.

... какво от деня ни разказват  не писмата, а " падналите от небето птици".

...разказват ни за зимата, за  приземяване на блянове,  а ние, поелите поети, вместо - с криле на албатрос събрат, в ръцете - празните писма , а на гърба ...миражите привързани.

Албатрос

За да се веселят, моряците улавят

по някоя от тях — от птиците безброй,

които с полет лек над борда се явяват

и кораба следят във бури и в покой.

Горкият албатрос — поставят го на борда,

а той — в лазура цар — видът си в миг мени

безпомощна сега е тази птица горда,

крилата си влече като гребла встрани.

Преди красив, сега насмешка предизвиква!

Несръчен, грозен, вял по дъсчения под.

Един моряк лула във човката му втиква,

а подражава друг на куция му ход…

Поетът е събрат на този принц небесен —

не трепва пред стрели и бури, но, уви,

когато сред шума тук долу е пренесен,

гигантските крила му пречат да върви.

Шарл Бодлер

Орех

 На Кремена

...и пак е есен, ровя на орех жълтите листа унесен...и без да търся намирам орехи и те намират мен, в черупките им скрит е споменът от лятото,... да, в ядките им сякаш пламъче от нечие "обичам те" ще топли в зимата.

...видях го това "обичам те" и в пламъчето на един орех нарисувано от таланта на

 

 Кремена Пенчева

 преди доста време, то остана в мен, както остава вълната на морския бряг, попива дълбко в пясъка и сякаш изчезва, но вълнението връща вълната отново и отново, и този унес на морския бряг в очакването на жадувано да се случи е в думите "обичам те", които морето не спира да повтаря на брега и да попива в него.

..разбираш го, че е в теб, когато светът те разделя с морето, но остават вълните му, което не е песен за любов, а е самата любов...в шепот на море; на звездици в думи от осем букви

...о б и ч а м  т е ...

Ехо

 На бездумното

..плагиатство:

небето днес е "безумно синьо", като сувенирче "безумно синьо" на лама.

 Небето е безумно синьо,

полето празнично звъни,

там моята душа ще мине

към неизвестни далнини.

Ще пръска времето забрава

над позлатените вълни

и моята душа ще плава

към неизвестни далнини.

А щом бленът на дух унесен

безбрежна есен осени,

тя ще издъхне като песен

над разлюлените вълни.

Николай Лилиев

...прочетох  вчера това стихотворение на Н.Л., малко преди да ми подарят сувенирче на синя лама, и вчера и сега си мисля, че е "безумно" да се пише така, душата ми въздъхна, че не бива /душата не умира/, ламата синя също въздъхна.

...преди време, когато пеехме ето тази песен,

преди доста време, когато купувахме много цветя, безумие някакво, за да ги подарим в точно определен ден, 8 март май бе, на т.н. красива половинка на човечеството,  аз, увлечен от темата на  деня, влязох в магазинче за цветя, и там хора, предимно мъже, бясно / вече писах безумно, да не се повтарям/ купуваха цветя, аз също купих доста, цветарката - младо момиче, с омагьосващо черни очи, извади цветята, които исках, от вазите и ми ги подаде, взе и парите, които й давах, и щом освободих ръката си от парите, взех едно цвете от цветята, които държах вече в другата ръка и го подадох на цветарката, като казах, 

ехооо, вземи, това е за теб,

 и все едно запалих кибритите на кибритопродавачка, нещо пламна в черните очи, нещото духна пепел от живи, огнени въглени и каза,

 ооо...благодаря ти много.

...и това беше много отдавна, но не се забравя / въпреки че стихотворението за безумното синьо небе твърди друго/ , защото като ехо, обиколило земята, се връща.

...върна се при мен като  сувенирче на синя лама от Перу,

 което е чакало цветарката, да отиде и да ми го донесе, и ще кажеш, че как така не се е изгубило по пътя, как ще се изгуби, нали с него е ехо,  което го води - синя тайна над синя вода...има и песен за това.

Алхамбра

 На "Завръщане в Алхамбра"

... и  когато  трябва една стъпка само, 

една капка,

 лист от цвят

 или само цвят от лист,

 за да прелее чашата ти от щастие и си в рая,

 разбираш, че всичко в живота ти е било дадено, 

но за съвсем кратко, 

като за един миг - пълна чаша, но за връщане накрая.