Сметка

...такси и аз в него, почти нищо не можах да кажа, защото водачът не спря да говори, гледам го - над 65 години, и защо ли още работи, лицето с две дълбоки бръчки, увиснали бузи, въобще - всичко надолу.
...и чакам, слушам го, нали затова върти такси, за да може да говори: за ремонта на Цариградското, къде трябва да се престроиш, за да минеш най-бързо; за паметника на Съветската армия и защо трябва да остане, за Царя Освободител и руснаците, за Парламента и демокрацията, за Стамболов и причината, за да бъде насечен; за Мавзолея- и той - да бе останал, за лагерите - преди, и сега също имало и т.н. с лайтмотив: щом е определено, все ще стане, независимо кой е, ако не е Бойко, друг ще е и пак същото ще стане, но ако си против- ще те смачкат, софиянец съм, знам как стоят нещата и си правя сметката.

... размиваше цветовете и между бяло и черно рисуваше сиво, и точно покрай заведение Сивият кон  успявам да му кажа, виж, нито бяло, нито черно, като твоето сиво, не ме разбра, погледна и каза, да, механата.

..към края на пътуването го насочвам към лични теми и той почти изплаква:
..жена му заминала преди година- бучка и после терапията повредила черния й дроб, а той целият - в бяло, но доста смачкано, дрехите по-точно, на ръката му – халка, питам за нея,  докога ще я носиш, можеш ли да я махнеш.
... и нейната нося, виж, бръква в ризата и ми показва синджирче с „вяра, надежда и любов”- златни, кръст и нейната халка, и продължи, стана както ни казаха в църквата, докато смъртта ни раздели, и съм казал, друга жена няма да влезе вкъщи.

...не знам защо, но не му повярвах, въпреки че каза, ние добре живяхме, нямахме проблеми с жената, аз доста ходих, такава ми беше работата, по тунели и обекти, а тя -в градския на партията, и тъстът - също бе не кой да е.
... преди сватбата казал, който свещеник ме е кръстил, той ще ни венчае, така и станало...въпреки повелите на партията,  помислих си аз, но почти вече не слушах, как си е правил Трайчо сметката.