...той е местен човек, който винаги, малко след обяд, излиза от вкъщи и тръгва по един и същи път с десетина овце, помагат ми на нервите, казва за овцете, а медните им звънци заглушават думите му, за да допълнят, и за раз-ту-хааа.
...по европейска програма превърнаха най-хубавото място за паша на овцете, покрай реката, в Крайречен парк Тополница с безброй фенери, преградни огради, беседки и пейки...за овцете му място не остана, но той не спря да излиза с тях- изпълнява своя програма, без помощ от никъде, да си живее оскъдицата своя, дадена му за живот.
...мислил съм, защо ли винаги ми е приятно да го срещна, да разменим няколко думи, той знае всичко за всички в малкия градец, нали всеки ден е навън уж е с овцете и все накрай града, но всъщност е цял ден все на среща с хората. Виждал съм как всеки го поздравява при среща, а той намира дума- две да подхвърли, но и те - достатъчни, като сухи корички за гладни птички, и става от това приятно някак, особено весело.
...лека ръка имаш, каза ми тези дни и се смее, ливадата, която косихме с тебе, "пусна" добре, успяхме да балираме 400 бали, после ги прибрахме в обора, и всичкото добре стана. Махвам с ръка, за да отклоня значимостта на своето участие и опитвам да сменя темата, кажи ми какво стана с "човека с моторчето", който бе с нас на ливадата, той успя ли да окоси и да прибере, ами и той успя,отговаря бате Велко, но да видиш ти какво преживяване преживя този човек..
...нали кравата му беше "телна" и чакаше в близките дни да роди, но за беда вечерта кравата не се върнала, говедарът бил доста нехаен и така и не могъл да обясни какво е станало, и тръгнал "човекът с моторчето" да търси своята крава, търсил я дълго, почти ден и нощ, по един баир- по друг, по едната река- по другата, не и не, нямало и следа от кравата му...и така почти седмица обикалял, все по-далеч и по-далеч от градеца.
...и почти отчаян, че ще я открие, кравата била без звънец, той успява в местност Белият камък да я намери, кравата била жива и здрава, но сама, теленце така и не открил.
...Белият камък е на изток доста далеч от градеца ни, по пътя за Клисура, мястото е обширно, почти безкрайни тучни ливади през които преминават бистри потоци, които лъкатушат и се крият в тревата. Над всичко, като верни стражи, се изправя грамада от бели камъни, които слънцето осветява за нас, за да ги запомним завинаги.
...та там, на Белият камък, продължи бате Велко, била и кравата на "човека с моторчето", върнала се е там, където преди много години е бил йозът*.
...местен човек е човек, който никога не се е местил, там където се е родил - там стои, и колкото повече стои, толкова повече стои и не може да бъде преместен. Цял един свят се опитва чрез местен човек да разказва за значимите неща в живота, които не се променят, те винаги са чисти и истински, омайни, като детството на всеки един от нас.
*йоз - планинска лятна паша на ялов или нераждал още добитък, Керемидчиева, Сл. Копривщица - история и език. С., 2007.
Няма коментари:
Публикуване на коментар