Ст.П.
събота, 27 август 2016 г.
четвъртък, 11 август 2016 г.
Чупливо
...и снощи, в Хепито, стоим и си дрънкаме, но той не ми хареса, още щом го видях, но чакам, вижте, показвам им, какво намерих на спирката на автобуса - една гумена играчка, малка, синьо-бяла, на главата шапката на шут, а устата - разтегната в усмивка, натиснах към масата и вакумчето залепи, бутнах с пръст и фигурката се разклати, добър вечер, казва, колко ми е хубаво, и се смее.
..но той, следях го, не се засмя, само дълго изгледа човечето, докато то спря.
...и към края, докато гледах лицето му и торбичките под очите, ни каза, ще ходя на изследвания, година отлагах ..вместо 4..първо 8, после 10 и сега расте, коефициент било, над 11 е.
..и не само човечето и нещо в мене замря.
..само леко, само с пръст да ни бутнат и всичко - разсипано - прах.
..толкова крехко, всичкото толкова малко е всъщност, по-малко от малко човече, човече.
...после какво стана с човечето ли, дълго го стисках в ръка, не знаех какво да го правя, към нас по тротоара настигнахме баба с две внучета, едно през друго нещо й разказваха, спряхме и подадох играчката на едното от тях, вземи пиленце, това малко човече, намерих го, на мен не ми трябва, вземи го, но вкъщи го измий.
...не му казах, че малко преди това бе плакало на една маса с приятели.
сряда, 10 август 2016 г.
Сметка
...такси и аз в него, почти нищо не можах да кажа, защото водачът не спря да говори, гледам го - над 65 години, и защо ли още работи, лицето с две дълбоки бръчки, увиснали бузи, въобще - всичко надолу.
...и чакам, слушам го, нали затова върти такси, за да може да говори: за ремонта на Цариградското, къде трябва да се престроиш, за да минеш най-бързо; за паметника на Съветската армия и защо трябва да остане, за Царя Освободител и руснаците, за Парламента и демокрацията, за Стамболов и причината, за да бъде насечен; за Мавзолея- и той - да бе останал, за лагерите - преди, и сега също имало и т.н. с лайтмотив: щом е определено, все ще стане, независимо кой е, ако не е Бойко, друг ще е и пак същото ще стане, но ако си против- ще те смачкат, софиянец съм, знам как стоят нещата и си правя сметката.
... размиваше цветовете и между бяло и черно рисуваше сиво, и точно покрай заведение Сивият кон успявам да му кажа, виж, нито бяло, нито черно, като твоето сиво, не ме разбра, погледна и каза, да, механата.
..към края на пътуването го насочвам към лични теми и той почти изплаква:
..жена му заминала преди година- бучка и после терапията повредила черния й дроб, а той целият - в бяло, но доста смачкано, дрехите по-точно, на ръката му – халка, питам за нея, докога ще я носиш, можеш ли да я махнеш.
... и нейната нося, виж, бръква в ризата и ми показва синджирче с „вяра, надежда и любов”- златни, кръст и нейната халка, и продължи, стана както ни казаха в църквата, докато смъртта ни раздели, и съм казал, друга жена няма да влезе вкъщи.
...не знам защо, но не му повярвах, въпреки че каза, ние добре живяхме, нямахме проблеми с жената, аз доста ходих, такава ми беше работата, по тунели и обекти, а тя -в градския на партията, и тъстът - също бе не кой да е.
... преди сватбата казал, който свещеник ме е кръстил, той ще ни венчае, така и станало...въпреки повелите на партията, помислих си аз, но почти вече не слушах, как си е правил Трайчо сметката.
четвъртък, 4 август 2016 г.
Йоз
На бате Велко
...той е местен човек, който винаги, малко след обяд, излиза от вкъщи и тръгва по един и същи път с десетина овце, помагат ми на нервите, казва за овцете, а медните им звънци заглушават думите му, за да допълнят, и за раз-ту-хааа.
...по европейска програма превърнаха най-хубавото място за паша на овцете, покрай реката, в Крайречен парк Тополница с безброй фенери, преградни огради, беседки и пейки...за овцете му място не остана, но той не спря да излиза с тях- изпълнява своя програма, без помощ от никъде, да си живее оскъдицата своя, дадена му за живот.
...мислил съм, защо ли винаги ми е приятно да го срещна, да разменим няколко думи, той знае всичко за всички в малкия градец, нали всеки ден е навън уж е с овцете и все накрай града, но всъщност е цял ден все на среща с хората. Виждал съм как всеки го поздравява при среща, а той намира дума- две да подхвърли, но и те - достатъчни, като сухи корички за гладни птички, и става от това приятно някак, особено весело.
...лека ръка имаш, каза ми тези дни и се смее, ливадата, която косихме с тебе, "пусна" добре, успяхме да балираме 400 бали, после ги прибрахме в обора, и всичкото добре стана. Махвам с ръка, за да отклоня значимостта на своето участие и опитвам да сменя темата, кажи ми какво стана с "човека с моторчето", който бе с нас на ливадата, той успя ли да окоси и да прибере, ами и той успя,отговаря бате Велко, но да видиш ти какво преживяване преживя този човек..
...нали кравата му беше "телна" и чакаше в близките дни да роди, но за беда вечерта кравата не се върнала, говедарът бил доста нехаен и така и не могъл да обясни какво е станало, и тръгнал "човекът с моторчето" да търси своята крава, търсил я дълго, почти ден и нощ, по един баир- по друг, по едната река- по другата, не и не, нямало и следа от кравата му...и така почти седмица обикалял, все по-далеч и по-далеч от градеца.
...и почти отчаян, че ще я открие, кравата била без звънец, той успява в местност Белият камък да я намери, кравата била жива и здрава, но сама, теленце така и не открил.
...Белият камък е на изток доста далеч от градеца ни, по пътя за Клисура, мястото е обширно, почти безкрайни тучни ливади през които преминават бистри потоци, които лъкатушат и се крият в тревата. Над всичко, като верни стражи, се изправя грамада от бели камъни, които слънцето осветява за нас, за да ги запомним завинаги.
...та там, на Белият камък, продължи бате Велко, била и кравата на "човека с моторчето", върнала се е там, където преди много години е бил йозът*.
...местен човек е човек, който никога не се е местил, там където се е родил - там стои, и колкото повече стои, толкова повече стои и не може да бъде преместен. Цял един свят се опитва чрез местен човек да разказва за значимите неща в живота, които не се променят, те винаги са чисти и истински, омайни, като детството на всеки един от нас.
*йоз - планинска лятна паша на ялов или нераждал още добитък, Керемидчиева, Сл. Копривщица - история и език. С., 2007.
...той е местен човек, който винаги, малко след обяд, излиза от вкъщи и тръгва по един и същи път с десетина овце, помагат ми на нервите, казва за овцете, а медните им звънци заглушават думите му, за да допълнят, и за раз-ту-хааа.
...по европейска програма превърнаха най-хубавото място за паша на овцете, покрай реката, в Крайречен парк Тополница с безброй фенери, преградни огради, беседки и пейки...за овцете му място не остана, но той не спря да излиза с тях- изпълнява своя програма, без помощ от никъде, да си живее оскъдицата своя, дадена му за живот.
...мислил съм, защо ли винаги ми е приятно да го срещна, да разменим няколко думи, той знае всичко за всички в малкия градец, нали всеки ден е навън уж е с овцете и все накрай града, но всъщност е цял ден все на среща с хората. Виждал съм как всеки го поздравява при среща, а той намира дума- две да подхвърли, но и те - достатъчни, като сухи корички за гладни птички, и става от това приятно някак, особено весело.
...лека ръка имаш, каза ми тези дни и се смее, ливадата, която косихме с тебе, "пусна" добре, успяхме да балираме 400 бали, после ги прибрахме в обора, и всичкото добре стана. Махвам с ръка, за да отклоня значимостта на своето участие и опитвам да сменя темата, кажи ми какво стана с "човека с моторчето", който бе с нас на ливадата, той успя ли да окоси и да прибере, ами и той успя,отговаря бате Велко, но да видиш ти какво преживяване преживя този човек..
...нали кравата му беше "телна" и чакаше в близките дни да роди, но за беда вечерта кравата не се върнала, говедарът бил доста нехаен и така и не могъл да обясни какво е станало, и тръгнал "човекът с моторчето" да търси своята крава, търсил я дълго, почти ден и нощ, по един баир- по друг, по едната река- по другата, не и не, нямало и следа от кравата му...и така почти седмица обикалял, все по-далеч и по-далеч от градеца.
...и почти отчаян, че ще я открие, кравата била без звънец, той успява в местност Белият камък да я намери, кравата била жива и здрава, но сама, теленце така и не открил.
...Белият камък е на изток доста далеч от градеца ни, по пътя за Клисура, мястото е обширно, почти безкрайни тучни ливади през които преминават бистри потоци, които лъкатушат и се крият в тревата. Над всичко, като верни стражи, се изправя грамада от бели камъни, които слънцето осветява за нас, за да ги запомним завинаги.
...та там, на Белият камък, продължи бате Велко, била и кравата на "човека с моторчето", върнала се е там, където преди много години е бил йозът*.
...местен човек е човек, който никога не се е местил, там където се е родил - там стои, и колкото повече стои, толкова повече стои и не може да бъде преместен. Цял един свят се опитва чрез местен човек да разказва за значимите неща в живота, които не се променят, те винаги са чисти и истински, омайни, като детството на всеки един от нас.
*йоз - планинска лятна паша на ялов или нераждал още добитък, Керемидчиева, Сл. Копривщица - история и език. С., 2007.
Абонамент за:
Публикации (Atom)