...често влизам в малкото магазинче на Лили, то е пълно с безброй възможности да купиш подходящо за случая ти цвете, купувам понякога, но по-често "продавам" - разказвам й своите есета, които затрупват със своята безкрайност. Тя търпеливо слуша, разказвам и често поглеждам очите й -черни, бездънни, и някъде към края на поредната история, виждам как нещо вътре в тях искри. Да разказваш какво виждаш от светлината е като да се мъчиш да запалиш огън, освен фойерверк от искри трябва ти и среда - отсрещна душа, която да те разбира.Тогава се чувствам сякаш окрилен, че това, което виждам, не е моя халюцинация, че То съществува и е разбираемо и от друг човек, съпричастен на преживяването и невидимото, което става видимо пред моите и неговите очи.
...То съществува, по-скоро ми се иска да го има, мъча да го "създавам" чрез море от есета, за да мога себе си да убедя, освен всички хора, които срещам, че го има: има Любов, незрима, но изразима в безкрай прояви, както и безброй морета има, но ги има, защото преди това някой е създал водата, помислил е за нас и жаждата, която носим винаги със себе си.
...понякога поспирам и давам възможност на Лили, докато си поема въздух, да ми разкаже за своята "жажда" да пътува по света, безкрайни дестинации от единия до другия край на света. .
...наскоро Лили ми показа снимки на безкрайни бели пясъци на остров във Филипините и там видях как водата пише по брега на океана, малко по-късно в автобуса отворих Словото и прочетох как точно пишем и ние, и доколко остава написаното от нас:
Беседа "Примирение" - Утринно слово 1933 г.
"Често хората се намират в големи противоречия. Защо? Защото са близо до бреговете на световното море. Ето защо, и на вас, каквото ви се каже, забравяте всичко.
Морските вълни го заличават.
Много хора пишат нещо по брега на морето, но нищо не остава от написаното – морските вълни го заличават.
Пишеш нещо за любовта, но и то се заличава. Защо? Не е приложено.
Говориш за любовта, без да я прилагаш. Пишеш за нея, пак не я прилагаш.
В любовта има нещо общо за всички хора и частно за всеки едного. Малцина различават общото от частното. Например обичаш парите, събираш ги и ги туряш в касата си, да им се радваш. От време-на време ги поглеждаш, да не би някой да ги е взел. Казваш: "Искам да ми се намират тези пари, да ги употребя за нещо добро, всички да се ползват от тях". Право мислиш, но не постъпваш право. Ти мислиш само за себе си, искаш да се осигуриш с тези пари. Наистина, полезни са парите, но докато има хляб. Ако няма хляб, нищо не струват. Парите са условие за хляба. Когато има изобилие и без пари може, но ако няма хляб, парите са безпредметни. Хлябът символизира Божията Любов. Следователно, без Божията Любов не може, а без човешката – може. С други думи казано: без пари може, но не и без хляб; хляб без пари може, но пари без хляб нищо не са.
Турете човешката любов на мястото на парите,
а Божията – на мястото на хляба.
Така поставени, те ще ви дадат истинско разбиране за живота.
Само при това разбиране човек може да бъде
свободен."
... човекът воден от своята жажда е свободен, да разказва, да пише, да пътува в безкрайната дестинация - към Бога.
Oh Lord, to be near you, to be free.
Oh Lord, to be near you, to be free,
Oh Lord.
снимка: Лили
Няма коментари:
Публикуване на коментар