Рязан цвят

...не знам защо се казва рязан цвят, а и не знам дали въобще се казва, докато купуваш, може ли, например, 30-тина рязани цветове, знам, че след това бързо увяхвали, независимо как ще се подредят, колко бързо ли, ми докато успееш да обърнеш датата с календара и увяхвали.

...иска ни се да можем да запазим тази красота повече време с нас, но не, отрязана е тази възможност, казват, че точно си е определено кое колко да се радва на този свят, но не променяме ли тази определеност за цветята, когато режем цветовете им.

...малко дете през лятото късаше цветята в двора ни, удряше с една  пръчка, с един замах отрязваше главиците и на жълтите глухарчета, преподреждаше света  по неразбираем за нас начин, не знам дали щеше да спре или още по-настървено щеше да "реже" жълтите глухарчета, ако бях му показал как се прави венче от жълтите цветя...а  можех ли да му обясня за какво ще му е то. Мисля си, че ако не усещахме болка нямаше да може да разберем какво е ласката. И красотата, колкото и да иска да ни разказва за себе си, ние няма да можеше да я различим.

   Всъщност по какво точно се различава един рязан цвят, по своята безнадежност, навярно.Уханието от един отрязан цвят  носи болка, но кой от нас има сетива, за да я усети. Разбираме за нея, след като цветето бързо увяхва. И тази неизказана болка остава, като всичко недоизказано, чувството за вина, че не си успял да разбереш случващото се.

... никой не прави венчета от "рязан цвят" на прецъфтели жълтурчета - глухарчета, а и да иска да прави - не може да иска, те усещат, сякаш знаят какво ще им се случи, не знам дали са били някога венчета или удряни с пръчка, но още от дъхът ни, преди  първият ни допир до нежните  сфери,  белите им парашутчета литват, за да разказват как ние пак се опитваме да преподреждаме, без да усещаме болката... на  един  красив и подреден във времето свят.