Нищо

...случва се  понякога да попиташ  човек, как си, и да получиш отговор, ми нищо интересно, все едно и също, дори и за кръгъл юбилей ми казаха днес, наистина- нищо, ден - отмина.
...знаем ли какво точно е нищо, да поклатим глава и да кажем, ааа, тука има нещо, щом е нищо.

...нищо, само два дни, като други - събота и неделя, вчера отминаха.
...в събота спираме пред портата си в малкия градец, тъкмо пристигаме и ги видяхме, наши комшии, превъзбудени, облечени в черно, идваха от изпращане, починала тяхна близка - Пенка, познаваме я, наскоро, на голяма Богородица бе у нас, слаба жена, леко бледа, но имаше живот в нея, а  за нищо време -месец и половина си замина. Изказахме съболезнования, казахме, Бог да я прости, и си влязохме в двора. По- късно видях сина на Пенка, млад мъж с когото почти не съм говорил досега, протегнах ръка към него и споделих за загубата му, стоеше смутено и непохватно пое ръката ми, почти нищо не говорихме за майка му, той попита нещо за портата ни и после потегли с автомобила си.
...  в тази "нищонеслучваща се събота" лакирах нашата порта, точно според инструкцията, а в неделя, малко преди обяд, излязох отвън за да й се порадвам. Обичам да гледам дълго нещо което съм направил, после почти не го поглеждам, но докато се наситя да го гледам - гледам го.
...по улицата мина със своята каруца наш братовчед, той е от хората, които всичко знаят в малкия градец - все е навън,  с него ми е интересно да си говоря, той  поспря и си казахме няколко приказки от рода на," вчера - Пенка, а днес акушерката е починала" и други подобни тегоби - заразказва за теглото си днешно..."много хора починаха, почти няма място, нищо не остана свободно, строил съм новите гробища, запълни се всичко."  Стоях с гръб към нашата порта,/ тя сияеше - лъщеше на слънцето, отразено в нея/ слушах го как говори за своите теглила и неволи / недалеч се виждаше неговата , както сам каза, вече на доизживяване порта/ и сякаш нещо се забиваше в гърба ми.
...сега си мисля, чак пък толкова да ми е повлияло чуждото споделено тегло, то не ни влияе, просто защото не може да бъде поделено, сигурно лакът е виновен, как силно лъщеше на слънцето, а е нищо и никакъв - белгийски лак, за нищо пари - 40 лв. за литър...колко ли са данъците на къщата му, които той каза, че не може да плати вече втора година, виж, ако го бях попитал щях да напиша сега, но не се сетих тогава, нищо работа, само да се бях сетил да попитам и щях вече наистина... да зная.
.... а в същото време, през тези два дни в началото на есента беше много красиво, зелена, свежа трева, наскоро бе валяло, и тревата се беше съвзела в наситено, тъмно зелено,  малко излинели глухарчета, но безброй ярки цветя, сияещи на слънцето, а то след обед климва точно над двора, плисва светлина върху портата и рисува върху калдъръма мрежа от сенки на мъхести камъни, стоя на терасата като набеден художник, че може да рисува, а аз мога само да ахкам, колко много красив живот има и през есента, но не смея да погледна към слънцето, защото натам е къщата на Пенка, която в събота изпратиха към светлината.

.. мисля си, че няма рай, защото не може да има нещо по-хубаво от живота, убеден съм в това, иначе защо ще идва тази "самота без брод", когато някой замине.