...събота било ден за мъртвите, е, и за живите. Всъщност си е ден, като всеки друг, но, за да се прекъсне безкрайното всекидневие на късичкия живот, сме разделили времето на ден и нощ, на въздишки, примигвания и... приклякване между земята и небето, като не забравяме да изпъшкаме колко е трудно да се живее, ако в петък, например, сме изгубили своя си ключ...това за въведение стига.
..а днес, освен безделието на съботата, се появи и стихотворение на Станка Пенчева. Станка си отиде тази година, сега, вярвам, попоглежда, не само в съботите, като как продължаваме с въздишките и примигванията от светлината на деня. Тя умееше да се радва на тази светлина, и да пише - умееше. Ще й напиша, че пак ще трябва да се върне, не само, че ми липсва нейната нежност, но за да й прочета моя отговор на нейното стихотворение " Мъжество". По-добре е да го изпратя в ефира на радио Любов, за да го прочете още сега. Жалко, че няма да може да ми отговори какво разбира и дали е съгласна да се върне пак. Ще чакам, може пък да намери начин, за да го направи.
Мъжество Станка Пенчева
Искам да защитя правото да си тъжен. Който казва, че трябва винаги да си весел - лъже. Не за сватба на тая земя сме калесани. Може като стара селянка да оплакваш своите мъртви. Да пъшкаш, когато с длани премазани зидовете във себе си къртиш. Да те тресе от люта любов или люта омраза. Да извикаш горестно като елен, когато най-близкият те предава. Да скърцаш със зъби, от зло повален. Понякога да си сам. Да си болен. Забравен.
Но да поемеш върху си света такъв, какъвто е - и слънчев, и нощен. Когато се биеш за него - да плюеш солена кръв, да плачеш от болка, но да се биеш още! Тъгувай! Тъгата те прави човек, тя дава цена на победата, на ласката. Денят ти е пълен – затова не е лек. А вечно се смеят само маските… ...
...ей, тази Станка как мачка с танка, как блъска на стана, прочетох "Мъжество" и спор ще захвана.
...майка ми плетеше, преди време беше, през деня плете, вечер - разплита, и защо ли е било, дали - късичко, дали е било тясно, не знам, знам само, че не чакаше вечерта, за да разплита, ако пропуснеше някой клич , веднага разбираше, че тази малка дупчица няма връзка с останалите хванали се бримки на плетивото, и бързо разплиташе, ....като разплата е това нейно разплитане, разбираш кому колко дължиш и си плащаш.
...а Станка пълни редовете на своята черга, наблъсква думите - прави ги стегнати, стига до там да римува ласка с маска ...и толкоз, даже надписва и чергата с Мъжество...като всяка страстна жена, всичкото й блъскане, за да стигне до... мъжеството.
... мисля си, че и в нейната стегната черга има от плетивото на майка ми, и не само че гали, когато го погледнеш, а защото разбираш, че има смисъл само ако осмисляш преливащите скърби - да разплиташ, в радостите - да наплиташ вълнен пуловер.
... затова се казва и ХУбав вълнен, стегнат пуловер, без дупчици , защото е наплитано с вълнение, че трябва на някого да му е топло.
...и за хоро трябва хората да са хванати един за друг, за да не къса стъпката... и плетката, де.
...а, оказа се, че Станка имала отговор, как да се измъкнем от безкрайното наплитане, две напред, едно наопаки: Бягство Станка Пенчева
Скучно, тежко ли ми стане, мъртва ли съм от умора - аз напускам с присмех таен тягостния свят на хората и прескачам през оградата - със басмяна рокля, боса, право във една ливада, даже с поглед недокосната. Всичко там е променено, неочаквано и странно, и наново сътворено в друго време и пространсто …Там слънцата се обръщат подир слънчогледите, там реките пак се връщат в извора си чист и леден, папратта цъфти разкошно и дъхти на мед пелина… Там и аз съм сякаш още дух, незапечатан в глината, като облак променлива и струяща като вятър, пръсната във всичко живо, в нероденото прелята, слънцелика, звездопадна… И забравям, че ливадата имаше ограда. ...ми да, то е като да се тюхкаш, че нямаш ключ, а да се окаже, че ливадата нямала и ограда.
...нали е събота и душите на мъртвите поети веднага се появиха за ефира, Валери Петров щом чу, че се говори за Ключето , веднага дойде и го донесе: Снощи късно пред къщи си гарирах колата и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем, тротоара пред къщи със учудване гледам -
със зъбати листенца цял постлан край москвича и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини, но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка и колата далече сред мъглица се мярка, и е жълто и тихо, с оня мирис на есен, такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба - откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце? - Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
..и още Валери ни казва с неговата Тинтява, да не умираме, да си живеем сплетени, но с нас да е и добро: Бих го взел преди известно време тоя стар турист със голо теме, услужлив и мек съм общо взето, возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по-разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша мисъл: от таблото вчера някой ми свали електромера, завчера един ме нагруби - откъде да зная, може би да е именно от тях и тоя?... И не спрях, и гледах до завоя стария човек да се смалява. А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия. И си казах, леко огорчен: - Утре ще си спомни той за мен как съм го отминал и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая... Дребен случай, но след него зная как и ние, меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите, ставаме железни, нелюбезни със беззвездни във душите бездни. Хора на доброто, не умирайте! Първите си пориви не спирайте! Още сме едни във други сплетени, още е тинтявата в ръцете ни!
...преди време на 27 октомври претърпяхме автомобилна катастрофа, в автомобила ни в една папка на задната седалка бе Добрата молитва на Учителя, връхлитащият камион спря до нея, това ни спаси, ако не беше спрян камионът щеше да премине през нас..
...оттогава разказвам за силата на Добрата молитва, казаха ми, че сме били сканирани, видели са молитвата и, мисля си, не са посмели да преминат през нея.
...докога ще говоря за това ли, докато има хора на които да разказвам за това и след което те да ми казват, моля те, дай ми Добрата молитва, и аз да им я давам.
..и днес отново Добрата молитва дойде при мен, от интернета дойде, с пожеланието да я пусна в ефира, за да я слушаме заедно.
...разделиха се преди време, тя - Деси взе детето, при него остана кучето, цивилизовано някак, нямало вече тръпка, хъс нямало, по-точно тя отиде при друг, набързо роди втори път, да, де, от другия...кучето почти не говори, само понякога, когато идва детето маха опашка и ръмжи, ако някой помисли нещо да му стори...кучешка работа - не разбира, че то, лошото, бе вече сторено...мина се време, през което, ако той не разхождаше кучето, излизаше.... и скиташе по дните и нощите, за да сваля ...звезди, и колкото повече сваляше, толкова повече нищо не ставаше, все пусто, все празно....мисля си, дали не пречеше кучето, заедно с нея го бяха отгледали, като детето - общо им беше...и все като гледаше него, все ... Деси, все... къде си...
...от известно време кучето не е добре, трудно става, не иска храна, с една дума - зле, казват било на пределната възраст за хъски, даже почти е накрая...като болка си мисля, все накрая минава.
...при него, една от звездите, примигна повече от една нощ и дори през деня поостава да свети...с една дума се задържа.
...и разказва, че вечер сънувал е кучето, как се разхождат, той, тя - новата и кучето...някъде в планината, сега - есента, и Дик, кучето, го гледало право в очите и му говорило, моля те, трябва да тръгвам, пусни ме...
...не разбирам от кучета, но си мисля, че хъски носи на болка, но не понася раздялата.
КАТО ИЗВОРЧЕ
Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.
Да откъснем думите небесни,
да изпеем всичките си песни,
пак звезди ще има за пантофи,
пак за тебе ще се пишат строфи.
Да открием всички нежни тайни,
да открием знаците незнайни,
пак ще има вечери горещи,
пак ще има неразделни срещи.
Като изворче, при Бога скрито -
все остава нещо недопито.
...днес малко след 12,30 часа в малкия храм "Св. пророк Илия" изпращахме Илиян. Илиян е огромен млад мъж и едва се побра под покрива на църквата. Навън останаха доста хора, които бяха дошли да се простят за последен път с него. ...Гледах един огромен облак, който се въртеше преди опелото над храма, беше много високо и сякаш бе дошъл с Илиян за упокойната служба, а дали това не беше смутената душа на самия Илиян. Та този мъж си отива буквално за броени дни, от здрав и прав - за два дни.
Имаме очи, гледаме, че се случва нещо, но трудно разбираме в каква точно служба участваме...
...свещеникът привърши и ни подкани да се простим с новопредставления Илиян, бавно пристъпих, оставих белите цветя, едва успях да кажа тихо, бе, Илияне, какви ги вършиш, бе, Илияне... едва ли ме чу, по-скоро дано душата му чуваше мислите ми, които все й повтаряха, не бой се, не бой се, щом си с Бога, не бой се, Илияне...
...преди началото на тази година посрещнахме заедно с Илиян и Спаска, неговата съпруга, Нова година няколко дни преди настъпването й....и в края на вечерта Илиян се изправи в огромния си ръст, пое си дълбоко въздух и запя...най-тържествената молитва, която българите знаем, запя я, както само един Борис Христов може да запее На многая лета... излишно е да казвам, че всички онемяхме, за да чуем как ехти гласът на Илиян....мисля си, че огромните мъже идват, за да разберем, колко още много трябва да пораснем, за да сме добри като тях, естествено не само в пеенето.
....до Илиян, изправени, неговите най-близки хора приемаха съболезнования, стоеше и Спаска...през сълзи ме помоли да й напиша думите, които й казах по телефона преди два дни, в деня, в който бе починал Илиян....не можах да й обещая, защото нищо не можех да й кажа, ревях си, както си мога и само промълвих, после, Спаске, после...а тя бе успяла да каже, ооо, Мишо, ако знаеш само как ми помогна с тези думи онази вечер, ако знаеше...
...знам, Спаске, знам, защото тези думи са на Учителя за смъртта и те затова са изказани, за да знаем и ние истината за случващото се...и за да ни помогне в този труден момент.
...ето какво прочетох онази вечер на Спаска:
"...Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко неправилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия, животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
Казват, че когато спре сърцето, човек умира. Не е така. Може да престане една деятелност, но остава друга, по-тънка, която продължава да действа. Смъртта е само една смяна на енергията в природата от едно състояние в друго. В другия свят материята е по-фина, по -деликатна в своите трептения. Онези, които не разбират тези закони, казват, че човекът е умрял и бързат да го заровят в земята, а не знаят колко живи са заровили. Гледайте да се освободите от мисълта, че има смърт."
...и друго й казах по телефона, знам, че колкото и години да сте живели заедно, все ще ти се виждат малко, но намери сили и кажи, благодаря ти Боже, че ги имаше тези години, които живяхме с Илиян.
...излязох от храма, след малко изнесоха Илиян, камбаната удари няколко пъти, тъжно, провлачено, повдигнах очи към нея и тогава погледнах към небето, огромният облак го нямаше, заминал бе по своите си пътища, както вярвам и душата на Илиян замина по нейните си...
... защо ли не са ни дадени сетива, за да можем да се освободим от мисълта за смъртта...имаме свободна воля да си мислим каквото ни хрумне, а можем да мислим само за това, за което можем..
...отлях няколко капки червено вино за Илиян и нескопосано сбутах чашката, тя се блъсна в ръцете ми и разля доста върху капака на кутията, която ми подадоха за бог да прости Илиян, помислих си, този човек си е отишъл без да си допие, искал е още живот...Спаска се съгласи, че е така, всичко е станало толкова бързо, както никой не е очаквал...
..все си мислим, че разбираме каквото виждаме, но това са си само наши представи за случващото се, приличаме на портиери за преминаващия живот.....
..преди време имах среща със Спаска в една сладкарница, съпругата ми ни бе помогнала, за да се осъществи, доста си поговорихме, дадох й Добрата молитва от Учителя, която тя бе поискала, разказвахме за себе си, беше много красиво... да намериш с кого да споделиш болка и радост от живеенето...излязохме едновременно от сладкарницата, повървяхме заедно и се разделихме през входа на академията, след това Спаска разказвала какво е казал портиерът, който бил проследил цялата нейна разходка в обедната й почивка, оказало се, че той познавал Илиян, казал, ех, Спаске, не са хубави тези работи...мислил си е човекът, че разбира какво точно се случва.
...така и ние днес мислим, не са хубави тези работи, не е хубав този живот - всеки един ще завърши със смърт и не сме по-умни от един портиер, който си мисли, че разбира какво точно се случва, така и не можем да се освободим от мисълта, че има смърт, а всеки си мисли, че е къде-къде по-умен от един портиер.
...когато се молим за заминали, Учителя не говори за смърт, а ни посочва следната формула:
И това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.
... тръгнаха да летят над океана и ми пишат, че са си взели мое герданче за късмет и аз ревнах, докато да напиша, че те са моето герданче и вече ревях...като океана.
...цял живот очите са отворената рана на една душа, която няма думи, за да изрази своята болка, а само сълзи, които треперещи пръсти напразно се опитват да погалят, за да я боли по-малко.
...леко открехнах прозореца снощи и сутринта, все още очи не отворил, чувам чук, чук, после леко притихне и пак чук, чук, чук, като с малко чукче долу, по тротоара, нечие бързо краче отмерва на утрото стъпките.
...станах, очите отворих и вън видях отразени лъчи в отсрещен прозорец, гледай ти как денят е дошъл и като на снимката... на въже - хоризонт, между двете лодки, е закачил на своя простор една огнена топка, много приличаща на слънцето.
...наскоро ми подариха ето тези ангели, успях само да кажа благодаря и да им дам имена, вместо номерцата, които имаха.
...имената са малко странни, но ми звучат истински,... истински, защото са имена на ангели, които са сред нас, а странни, защото точно съответстват на хора, които много си приличат с тези ефирни същества.
...при мен остана само Светълангелстебвърви, другите - Бялотоцвете, Бялококиче, Светитамарка, Полидоброто и Любовтасити "литнаха" при своите си хора...Последно успя да пристигне ангелчето Любовтасити. Случи се наскоро и там, докато подарявах картичката, се запознах с още по–бяло ангелче, отколкото е това на картичката - едно дете, малко 8 годишно дете, което се казва Райна. За него искам да разкажа...
За Райна, без да съм я виждал, разказвах преди няколко години, написах за нея Синята истина, сега, когато я видях на живо, разбрах, че след нас... идват, идват светли същества, които носят със себе си цял един Нов свят... Нов свят, който ще обгърне хората с Любов, защото те са самата тази Любов.
...и ако "дешифрираме" Апостола ще разберем какво е искал да ни каже, ... ще "обърнем" времето и ще стане... Новото време: Любовта е в нас и ние сме Любовта, тя нас обръща и ние нея обръщаме...към хората.
Ето, на твоето внимание, първата ми, виртуална, среща с Райна описана в Синята истина...доста е дълго и описателно, но срещата с това дете заслужава... да я чакаш цял живот.
СИНЯТА ИСТИНА Искам да ви разкажа една опитност, свързана със синия цвят и водата. От “Завета на цветните лъчи на Светлината”, даден ни от Учителя, знаем, че “само синята краска може да ни даде понятие за Истината”. А водата – от едната капка до синята шир на един язовир, на едно море или на океана, ни дава представа за безкрайността на Всемира и за стаената мъдрост в него. Водата и синият цвят говорят. Но трябва да имаме сетивата на Учителя, за да разбираме този език. Пътувам сутрин в автобус №120 към Витоша. Имам си “мое” място – последната единична седалка, но тази сутрин мястото бе заето. Седнах до прозореца отдясно, при двойните седалки, и извадих том с беседи на Учителя. Жената до мен си сложи очилата и прочете заглавието. Казах й, че в Словото има съвпадения с живота ни, които са ме смайвали – то е както с Библията. Разменихме още няколко думи и се зачетох. И ето че след малко се появи отговор на мой въпрос. Той беше свързан със страданието на едно момченце – Богомил, и това е първата история на “игра с водата”. Разказана ми е в част от едно писмо, което получих през миналата година: “...Главни действащи лица са две дечица – момиченце и момченце. Тя се казва Райна и е на 5 годинки, с нежно изписано личице, с красиви големи пъстри очи, с дълги руси къдрици, с малко чипо носле. Той се казва Богомил и е на 6 годинки – с руса главица и прекрасни СИНИ очи, с топла и лъчезарна усмивка и доброта, бликаща от цялото му същество. Боги пее много и изключително вярно за възрастта си. Голяма част от всяко лято той прекарва край язовир Искър, където се и срещнахме. Щом се видяха, двете деца веднага се харесаха и цял ден бяха неразделни. Привечер отидохме до близкия залив да се поразходим. Всичко притихваше, водата беше застинала като огледало, Луната тъкмо се показваше зад хоризонта – пълна и голяма, обещаваща прекрасна гледка на лунната пътека, окъпана в злато и светлина. Спомних си как като деца правехме “жабчета” по спокойната водна повърхност и показах това на децата. Те бяха силно впечатлени от подскачащото по водата камъче и веднага започнаха с опитите. Скоро Боги успя и камъчето се задържаше все по-дълго над водата. Райна хвърляше слабо и неправилно. Направи доста опити, но все не се получаваше. Разочаровано от неуспеха си, детето се натъжи, седна на един камък и наведе глава. Уверенията ми, че с повече опити скоро ще се научи, не помагаха. Стъмваше се и трябваше да се прибираме. Тръгнахме по пътеката. Райна вървеше с наведена глава и продължаваше да мълчи. Тогава Боги отиде до нея, прегърна я нежно, погали я по главицата и й каза: “Не тъжи, Райне, няма значение, че не можеш да правиш “жабчета”. Това изобщо не е важно”. Гледах с изумление това малко дете, събрало в душата си толкова доброта и великодушие... Има деца като Боги и това е важно. То и името му е такова, близко до Бог. На следващата вечер Боги си поряза ръчичката – стъкло от счупена чаша се заби дълбоко в дланта му. Боги плака много, доста кръв изтече. Ние, възрастните, се суетяхме и помагахме да се почисти и превърже раната. А Райна се сети, че на Боги точно сега му трябва нещо друго. Тя предложи да пуснем нейния фенер, който тъй много харесваше и грижливо пазеше. Този фенер има плочка, напоена със запалителна течност, която след като се запали, загрява въздуха в обема на фенера и той политва в небето, изрисуван целият със сърца и разнасящ хубави послания по света. Та този фенер пуснахме същата вечер от брега на язовира. Събраха се деца, радваха се и се смяха. А Боги успя да забрави болната ръчичка поне за известно време. Когато по- късно си тръгнахме към София, той вече спеше, преодолял уплахата и болката.”
Художник - Тамара Стаева - Пенчева
Това е историята. Дълго след това търсих отговор на въпроса защо се е случило нещастието с Богомил. Не ми излизаше от главата: “Защо, защо Богомил е пострадал на язовира?”. Мислех си, че тук децата ни дават някакъв урок. През тази година в своя кореспонденция описах накратко една история от моето детство, но без много-много да се замисля какво наистина се е случило и защо. Също така и все още не знаех защо Богомил е пострадал на язовира. Ето и втората история на “игра с водата”: “Веднъж реших да надникна в един кладенец, махнах капака и погледнах водата. Видях, че някой ме гледа отдолу. Засмях се – и той се засмя. Пуснах му едно камъче и той... Не видях какво стана, защото ме дръпнаха от кладенеца и ме удариха – било опасно деца да отварят дълбок кладенец. Не помня да са ме били, но шамара го помня. И не се сърдя – и за издърпаното ухо не се сърдя, а за това, че не разбрах какво искаше да ми каже кладенецът.” И така до днес, в автобуса. Чрез тези две писма и от Словото на Учителя разбрах какво се е случило в действителност. Може би затова Учителя ни съветва да четем, но също така и да пишем: “Следователно съвременните хора са дошли до такава фаза на живота, че за да излязат от нея, те непременно трябва да четат Библията, да пишат онова, което са научили. Ако само четат, без да пишат, те нищо няма да научат. Който едновременно чете и пише, само той се учи, само той прониква във вътрешния, в дълбокия смисъл на живота.” И действително е така: ако не знаех историята с Богомил от едно писмо, ако не бях писал за кладенеца, мислите ми нямаше да търсят в невидимия свят защо е било това страдание и нямаше да запомня прочетеното... Ето, любезни слушателю, какъв отговор прочетох в “мистичния” автобус сутринта, за която ви разказвам: Съборни беседи 1927, “Духът на Господа”. “Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли. Следователно между мисълта на Бога и нашата мисъл трябва да става правилна обмяна. Божията мисъл се изразява в разни форми. Слънцето например е една от формите на Божията мисъл. Луната, звездите също са образи на Божията мисъл. Самият човек, тъй както е сега създаден, в своята целокупност, е образ на Божията мисъл. Растенията, животните, водата, въздухът, огънят – всичко това са образи на Божията мисъл. Следователно, когато палиш огън, ако разбираш закона, на който той се подчинява, веднага ще влезеш в общение с Божията мисъл. И ако ти палиш огън, дето не трябва, непременно ще пострадаш. Важно нещо за учениците е правилното разбиране и прилагане на законите. Отидеш ли в някоя гора, ти имаш право да запалиш огън само ако имаш нужда да се стоплиш или да си стоплиш вода за пиене, но нямаш право да си играеш с огъня. Когато отидеш при някой чист извор, ти имаш право да пиеш вода или да си полееш върху главата, ако те боли, или да си измиеш ръцете и краката, ако са нечисти, но да си играеш с водата не е позволено. Често някои деца, като се спрат при някой извор, започват да хвърлят камъни във водата. И какво става след това? Често се случват големи нещастия. Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила. Някои мислят, че във водата няма разумност. Как да няма разумност? Че нали тя лекува всички недъзи в света? Направете опит да видите какво влияние оказва водата върху организма на някой раздразнен, неразположен човек. По какъв начин? Чрез пиене на гореща вода или чрез миене на тялото с нея.” Мисля си, че трябва да внимаваме на какви “игри” учим децата, особено децата със сините очи – тези на Истината. А и трябва да се извиним на водата, че не винаги я разбираме. Както и не разбираме Учителя, че всичко, всичко трябва да се прави с Любов. По-късно разказах на един приятел за водата и играта на “жабчета”. Той нетърпеливо ме изслуша и ми разказа как е пострадал при такава игра. Хвърляли са парчета фаянсови плочки с едно момче върху голяма водна площ, застанали един срещу друг на голямо разстояние... Още има белег на крака от тази “игра”... Често ми се случва, като потвърждение, да разбера, че това, което “виждам” чрез Словото, е истина... И не се съмнявам, че Словото е Истина, съмнявам се, че не винаги я разбирам.
...дълго, дълго живях с тази история от света на Райна и Богомил край водите на Искъра. Мисля си за децата и уроците, които учим с тях... за тази нежност и състрадание говори в Словото Учителя: „ И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. То е Великата майка. Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота. Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори – всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието , вие казвате: ”Далеч да е от мен страданието.” Като се заговори нещо за Радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта....без Радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само Радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора: докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява... Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И второ: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание.”
...и ако се губи нишката, не се отказвай, слушай втората част, тя е от срещата на която се запознах на живо с Райна, казах, наскоро се случи, след три години видях 8 годишното дете при среща в Южния парк заедно с други две деца...
..за Райна ...нямам думи, трябва да се "разказва" с четка на зограф или поне на художник.
...мога да напиша безкрайни редове за този неповторим вторник, но по-добре с няколко щрихи да разкажа и да оставя всеки да си преценява сам....
...с няколко щрихи се рисува гълъб, лице, с няколко, не повече, за да може да си лети свободно и въображението ни.
..при срещата в Южния парк светът се надпреварваше да й обръща внимание, искаше да я провокира, за да се види, че не може да има толкова светли същества като Райна.
...седнахме заедно с децата под чадърите на едно заведение, за се предпазим от започващия дъжд, а и за да похапнем. Светът изпрати да ни обслужва една уж млада, но доста състарена от нежелание да обслужва сервитьорка, която сухо и категорично декларира невъзможността да се изяде при тях порция с по-малко от три кюфтета, а след като прие поръчката изчезна за дълго. Това не смути децата и те водени от Райна успяха да я намерят, някъде вътре, зад бара и да си поръчат желаните от тях сокове...малко след като се върнаха, горди, че са успели да я намерят, зад мен, седях с гръб към бара, се чу силен шум от паднал метален съд, навярно пепелник. Райна за миг се изстреля в посока към шума и почти веднага се върна. Не си направих труда да се обърна и да видя какво точно става и затова я попитах какво е направила, нищо, каза детето, вдигнах го, щеше да си остане на земята, хората не го видяха, че падна и аз отидох да го вдигна. И това го каза, като нещо най-обикновено, за което въобще не си струва да се говори...
...и за да се допълни почудата ми, разказаха ни друга подобна обикновена история с Райна и нейното състрадание към другия, независимо кой е той...преди време били за обяд в заведение, група деца, техните родители и приятели, и в суматоха на не искам това, искам друго поръчали различни неща, но между тях имало и таратор. По някое време забелязали, че на масата имало един таратор направен с повече вода от утвърдените представи и го върнали. Райна не била на масата и след като дошла видяла, че тараторът й го няма, разбрала, че са го дали на готвача и много се възмутила, как можахте да го върнете, казала тя, та нали ще се карат на готвача, ми аз разредих таратора с вода, защото много ми лютеше, как можахте да не помислите за готвача и т.н. дълго не спряла да се чуди как големите не са помислили за човека от кухнята.
.. а ние, докато чакахме кюфтетата, започнахме игра с карти - пантомима, Райна спокойно обясняваше и раздаваше карти на които бе нарисуван предмет, който всеки, когато му дойде редът, трябваше с пантомима да разкаже за него на другите...правилата - лесни, но все пак трябваше да се знае кой печели и попитах Райна,.. и кой печели, а тя сякаш се препъна...за да отговори, позамисли се, сякаш има смисъл да печели някой, смисъл има... да се играе, и това е печалбата, че ние играем, дете, а знае как да живее...без да търси да спечели, защото щом живееш днес ти вече си спечелил всичко.
...на тръгване, бе започнало да притъмнява, децата се завъртяха с въртележка от шарени кончета и причудливи камиончета, на една от снимките, които направих, се вижда как деца като Райна идват при нас...ми по най-обикновения начин идват - слизат по лъчите на Слънцето, както слизат ангелите.
...а къде е снимката на Райна ли, ми лети си заедно с твоето въображение и може да я видиш при всяко българско дете.
....15 август, Успение Богородично (Голяма Богородица), Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване.
...традиция е на всеки 15 август да се събираме роднини и приятели, майка ми е Мария, дъщеря ми носи нейното име и винаги честват заедно именния си ден в Копривщица.
...тази година събирането за 15 август "висеше на косъм", предните дни майка ми не бе добре, но малко преди датата се вдигна и тръгнахме, а аз казах, не може да не отидем, чакат ни, за да ги благословиш, другите братовчеди може и да не чакат, но за бате Петьо съм сигурен, веднъж на един 15 август той каза, аз не смея да не дойда, защото ако не дойда догодина може да не съм жив... позакъса със здравето от известно време, но сега е по-добре и идва от Пловдив, като не забравя да повтаря защо идва и че ще идва докато може... вяра, силна, че ако си с молитва с близки на Голяма Богородица все имаш надежда за още живот, което си е сила за всеки ден, почти до края... дали това вдигна майка ми с нейните 86 години, за да събере сили, дали нейните молитви към Бога, за да й помогне бяха чути, но тя събра родата, за да се знае, че който е с вяра в Бога, той успява.
...с тази вяра в дните около 15 август, Голяма Богородица, чрез интернет мрежата се разпространи Всенародна молитва за спасението на България.
...вечерта на 15 август заедно с моите братовчеди четохме тази молитва и със запалени свещи се помолихме...
...дълго гледах запалените свещи, топящият се восък отразяваше светлината, мракът настъпваше, но някак плахо, не смееше да доближи свещта, стоеше боязливо и чакаше да свърши молитвата и да духнем свещта, но не, молитвата свърши, но свещите останаха дълго да горят, колко дълго ще горят ли, ще горят докато ни има... дотогава ще я има и България.
...мислих си за България и че ще я има докато ги има хората й, големи хора и идващи след тях малки деца....всеки един човек - една малка България.
Знае се за силата на общата молитва, но се знае и друго, че Бог помага чрез хората, чрез нашата отзивчивост към страданието на другия...
...малко преди да прочетем Всенародната молитва, на самия ден на Голяма Богородица до мен дойде изстраданата изповед на един баща... бащата на Наталия, изповед-болка за неговата 27 годишна дъщеря...
...четях писмото му в нета и си плачех, едно дете на България страда от тежка болест, но има шанс да продължи да живее само ако повече хора научат за него и решат да му помогнат...
...мисля си, че страданието на децата на България е всъщност страдание на самата България - изгубила надежда, че хората й могат да бъдат единни и невярваща, че в съединението ни е нейната сила...затова в такива дни, когато се събираме, за да прочетем с вяра Всенародна молитва за спасението на България или решаваме да помогнем на едно болно дете в България, ние всъщност правим едно и също: даваме надежда, че България ще я има.
..ето, мой сънароднико, писмото на бащата на Наталия:
"Безкрайно трудно е да знаеш, че радостта и надеждата в твоя живот, детето, което си създал, отгледал и обичаш повече от всичко на света гасне. Защото е дамгосано с ужасяващата диагноза „левкемия“, а адът е слязъл на земята и е станал част от живота на твоето семейство. Непосилно е да държиш ръката на най-милото си и да му обещаваш, че ще живее …знаейки че животът му струва 500 000 лева. За да се извърши животоспасяваща операция за трансплантация на костен мозък в чужбина. И тази нова донорска тъкан да възстанови нормалния кръвен ред в нейния организъм. Остава ти единствено да молиш за помощ и да се молиш, че ще я получиш. Да се надяваш, че сълзите, които нямаш право да проливаш ще бъдат почувствани от хора – непознати, но които ден по ден чувстваш най-близки. Защото са отделили от залъка си и са загърбили собствените си мечти, за да спасят твоето дете и да ти дадат сила да го погледнеш с усмивка, която да му вдъхне кураж. Хора, чиято доброта е синоним на съпричастие към болката на страдащите. Хора, които всъщност придават смисъла на човешкото съществувание. И над всичката непосилност надделява НАДЕЖДАТА. И ВЯРАТА. Надделява, когато четеш изпълнени с искреност и топлота послания. Надделява, когато срещаш хора, които се вълнуват от съдбата на детето ти. Надделява, когато в дарителската сметка от нула лева, сумите започват бавно да растат. И когато всеки ден в теб живее увереността, че огромното предизвикателство, пред което животът те е поставил, доказва че онези БЪЛГАРИ – порицаните, оплютите, забравените от политиците, от държавата…. тези които всеки ден се борят за оцеляването си, са сред НАЙ-СЪПРИЧАСТНИТЕ към твоята болка и отчаяние. Че те са твоята ВЯРА и твоята НАДЕЖДА. И че би дал частица от собствената си плът и кръв на всеки един от тях, както те дават от себе си за детето ти. ПОКЛОН ПРЕД ВАС ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ БЪЛГАРИ! НРАВСТВЕНОТО ВИ ВЕЛИЧИЕ Е НЕИЗМЕРИМО. ПОКЛОН ПРЕД ВАШЕТО ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ДОБРОТА! Днес Нати се чувства по-добре и има повече надежда за спасяването на своя живот. Толкова добре, колкото човек затворен в болнична стая, с всичките ужасяващи за психиката и за тялото „ефекти“ на химиотерапията. Нати има нужда от вяра. От любов и подкрепа. За да може всеки ден и всяка минута да събира отново сили. Да изтрива крещящите от болка и страх спомени и да вярва, че ще се справи. Че ще оздравее. Че ще живее.… Нека да докажем, че Наталия не е сама в най-трудния момент от нейния живот. Нека да споделим нейната история. Колкото повече хора научат за нея, толкова повече шансовете й за живот се увеличават."
BG72BPBI79421020541901 Пощенска банка дарителска сметка на Наталия Ценкова Велева 27 год. за лечение от левкемия в чужбина
П.П..Мисля си, че тъмнината няма да успее, простичко казано, няма начин да успее да ни обгърне, защото все ще ги има децата на България. Както ще я има и Наталия и всички нас - единни и силни в изпълнение волята на Бога.
П.П.П..
...преди време претърпяхме автомобилна катастрофа, един огромен камион ни блъсна отзад и смачка автомобила ни като хармоника, но като по ЧУДО оцеляхме, разследващият полицай не можеше да повярва, че сме останали живи при такъв удар, аз му казах, че камионът е спрян от една обикновена папка, която случайно си стоеше на последната седалка, а в нея бе Добрата молитва на Учителя, та до нея стигна връхлитащият камион, но не бе допуснат да премине през нас, за да мога сега да ви разказвам за силата на молитвата...
...тези дни разбрах за страданието на Наталия, слушах как бързо се е развила коварната болест, как има лек, невероятно скъп, но има и то в... Германия, слушах, че ще ходят в клиника в Хайделберг, слушах и сълзите ми капеха, защото виждах...но нямах сили да разкажа. Само успях да кажа, дайте на Наталия Добрата молитва, защото това е нейната мисия... в Германия.
..виждах как Наталия тръгва за Германия с най-обикновена папка, в която е Добрата молитва, за да се изпълни казаното от Учителя, че новото учение ще се приложи след като се разпространи и в Германия...сякаш за днес Учителя е казал в беседа "Израил и българин" 1940 г.: "..дошло е време вече, когато трябва да посеем нашето знание. ...пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. ...прочетете сега „Добрата молитва“, която ще бъде символ на новото верую в света."
... а кой ще им превежда на германците от български за чудото на Добрата молитва ли, ми пак нашите деца, Йордан Камджалов е вече там и вече им превежда,...малко след 15 август и дъщеря ми Мария си заминава, работи в Германия, бе дошла само за празника на Голямата Богородица и пак си отива, за да има кой да превежда...през тъмнината.
...така е с всички нас, всеки си има мисия - да изпълни волята на Бога, затова е казано, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Тази сила е ЧУДОТО, която превръща и малката Мария в Богородица.
...велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е и Името Ти над всичко.
...Витан е български инженер, от тези които знаят как може да стане...всичко, до което се докоснат, да оживее. Понякога оживяването се случва случайно, но трябва целият да си се превърнеш в слух, за да го усетиш и... да не изпуснеш мига на вдъхновението.
...в неговата практика има точно такъв случай, дълго не можели да открият причината за срив на работа на валцов участък в завода за алуминий в Шумен, управлението на задвижването на валците, като че ли само, от нищото променяло режима си и бълвало брак, дълго търсели причината и Витан, смачкан повече от алуминиева смачкана лента и увъртян с масло още повече от "безумните" валци, почти се бил отчаял, не можел да открие причината за появяващата се неизправност..и така, целият в слух, изключил всичко или по-точно концентриран само в настоящия миг, изведнъж чул шума на включващ се вентилатор, монтиран някъде високо над проблемните валци, а те "настроени" на неговата вибрация изведнъж променили нормалния си режим...а Витан усетил с целия себе си тази вибрация и спонтанно извикал...предполагам, еврика.
...мисля си, дали и ние хората имаме такава скрита в нас чувствителност към външна далечна вибрация, от която изпадаме в резонанс. Външна вибрация уж толкова слаба, а преместваща планини в безкрайните потайни полета на душите ни...и носеща неподозиран живот.
..наскоро се чухме по телефона, той живее в с. Шума, до Годеч, далеч от шума на столицата, прекъсна изведнъж разговора ни и ... чуй, каза, чуй шума, понапрегнах слух и чух шум от звънци, един, два , повече от три,... хлопатари...стадо, навярно, преминаваше покрай него.. и тази мелодия на преливащи звуци направи ненужни нашите думи, защото когато нещо дълбоко в нас вибрира думите спират и не шумят с безсмислени обяснения какво точно става.
...Витан разказва как работи при шведи, които имат завод в България...шведите носят гордостта на викингите, на живеещите във фиордите северни народи, имат и "подходящо" на горди хора поведение,...но веднъж при едно събиране в къщата на Витан забравили за това поведение, дори и думите спрели, щом чули изпълнение на най-обикновена родопска гайда, обикновена, като звук на вибрация, която разказва за безкрайните простори на реещата се незнайно от какво щастлива душа.
...та Витан е среден на ръст, малко поприведен с живи, неспокойни, търсещи очи, крачещ, докато говори, и дообесняващ с ръце, бързо мислещ,с огромни знания,стигащи до най-малката подробност за една задача, изглежда рязък и малко дръпнат, но само изглежда така, за тези с гордото поведение...но се издава лесно колко е добър отвътре, издават го работниците, които го поздравяват приятелски при среща, а и при слушане на родопска гайда също се издава, че носи вибрация на душа, с която ти е безкрайно приятно да си в резонанс.
...на 12 юли преди 150 години се е родил Петър Дънов - Учителя. Дните около този юбилей бяха наситени с всевъзможни активни мероприятия, концерти, лекции, изложби, обходни екскурзии по близки и далечни места, свързани с Учителя...идеи поливариантни за външни ефекти, позволяващи почти всеки, който има желание, да се идентифицира и да получи легитимност за общението си с Новото учение за Любовта. Всичко това поизмори сетива и удове във всякакъв смисъл...и началото на седмицата след празника дойде, за да поуспокои емоциите...
...започваше седмица - съшити дни от ден и нощ, и всеки един от тях, по-малко или повече юбилеен, с възможности за общение ....естествено, че с Любовта..
...и така - понеделник след юбилея, задачите следваха една след друга, една от първите ми бе да освободя пратка, дошла още в събота до куриерска служба, знаех, че всяко пресрочване ни товари с ненужно заплащане...Влязох в офиса на куриерската служба и там видях момче, познато ми от предишни мои посещения при тях. С това момче, с него "под вежди се гледаме строго", не обичам да се срещам, имахме преди време размяна на реплики, затова и рядко ползваме тази куриерска фирма, която чрез него рови в пратките при изпращане и меко казано ми лази по нервите...
...освободих пратката след формалностите, погледнах момчето в очите и му казах:
"... вземи си един бонбон /не знам дали ги знаеш, любезни слушателю, едни Лукчета, меки, билкови/ на патерица за Р.Д. на Учителя, Петър Дънов имаше на 12 юли 150 годишен юбилей."
... момчето взе Лукчето и се опита да попита нещо от типа на, а ходихте ли горе на плани..., но аз вдигнах ръка, за да спре, къде ще го чакам да пита и разпитва, и започнах да говоря:
"... исках много отдавна да ти кажа, че съжалявам, че се държа с тебе доста рязко, мисля си, че може би не си виновен, спазваш някакви предписания, аз съм виновен, че допускам да се отнасям грубо към човек, който не познавам, съжалявам, и не е важно кой как се държи спрямо нас, нас това не трябва да ни променя, ние да си бъдем себе си, а другият - да си прави както си знае."
...момчето смотолеви нещо, че не бил забелязал, стана ми приятно, че се опитва да ме излъже..
...повече - нищо, излязох, като му махнах с ръка, а момчето остана зад мен седнало, тялото му не се виждаше, само главата му се показваше над високата табла на бюрото, само главата му с не по-малко голямата й усмивка.
и все повтарях: аз знам, аз знам, аз знам, аз знам.
Това бе в началото, бе пролетта ми.
После, когато навърших 18 си казах:
Ето това е. Този път знам със сигурност.
Днес, обръщайки се назад към миналото,
виждам земята, по която съм вървял стотици пъти
и си давам сметка, че все още не знам как тя се върти.
На 25 години вече знаех всичко:
любовта, аромата на розите, живота, парите...
О, да, любовта. Опознах я от всички страни.
За щастие не бях като моите приятели-
може да се каже, че имаше хляб в мен.
В средата на живота си научих още нещо.
Това, което научих, се побира в 4-5 думи:
Денят, в който някой те обича, е прекрасен.
Не би могло да се каже по-добре -
просто е прекрасен.
Ето кое продължава да ме изненадва,
мен, който съм в есента на живота :
забравят се толкова тъжни вечери,
но никога и едничка утрин нежна.
Докато бях млад, все ми се искаше да кажа аз знам,
но колкото повече търсех, все по-малко разбирах.
Сега, когато часовникът отброи 60,
пак съм на прозореца, гледам и се питам.
Сега знам. Знам, че никога не се знае.
Животът, любовта, парите, приятелите и розите...
Никога не знаеш нито звука, нито цвета на нещата.
Това е всичко, което знам. Но го знам.
Беседа на Учителя - Любов в трите свята , 1940 год.
"Човек може да бъде щастлив само при едно положение: когато живее според разумните закони на природата и когато е във връзка с разумните същества, които водят съвършен живот. Съвършеният човек използва разумно благата, които му са дадени. Вие живеете 40–50 години на земята и не знаете как да използвате благата. Вие не знаете какво нещо е приятел. Приятелят ви обича, цени и всякога желае вашето добро. В съвременните хора има нещо опорочено, благодарение на което истинското приятелство липсва. – Кое разваля любовните отношения между хората? – Неразумната ревност. Всички болести се дължат на ревността. Единственото нещо, което изключва престъпленията, това е Любовта. Където е Любовта, там е хармонията. Следователно не се страхувайте, когато мъжът ви обича и други жени. Щом обича и други жени, той ще обича и своята. Не мислете, че ако не обича други жени, ще обича само своята. Това е криво разбиране. Любовта е онази сила в света, която изключва всякаква ревност и противоречия. Който обича, той е в правия, Божествен път. Нищо в света не е в състояние да опетни любовта му. Море е великата Любов, нищо не може да я опетни. Хиляди нечисти капки да влязат в морето, няма да повлияят на неговата чистота."
I feel you
In every stone
In every leaf of every tree
That you ever might have grown
I feel you
In everything
In every river that might flow
In every seed you might have sown
I feel you x5
I feel you
In every vain
In every beating of my heart
Each breath i take.
I feel you,
Anyway,
In every tear that I might she'd
In every word i`ve never said
I feel you 5X
In every vain
In every beating of my heart
In in every breath I ever take
I feel you
Any way
In ever tear that i might she'd
In every word i`ve never said
I feel you x5
I feel you Чувствам те
Чувствам те
във всеки камък,
във всяко листо на всяко дърво,
което изобщо би могло да расте.
Чувствам те
във всичко,
във всяка река, която можеше да тече,
във всяко семе, което би могла да сееш.
Чувствам те.
Чувствам те
във всяка празнота,
във всеки удар на сърцето ми,
във всяка глътка въздух, която поемам,
чувствам те.
Навсякъде,
във всяка сълза, която проливам,
във всяка дума, която никога не съм казал,
чувствам те..
.във всяка празнота,
във всеки удар на сърцето ми,
във всяка глътка въздух, която поемам,
чувствам те.
Навсякъде
във всяка сълза, която проливам,
във всяка дума, която никога не съм казал,
чувствам те..
Имам удоволствието на поздравя Гавраил за неговия 60-годишен юбилей. Искам да му пожелая здраве и късмет. За думата здраве е ясно, но какво означава късмет? Думата е арабска, а в този език една дума може да има различни значения. Както и името на човека. Казва се например Иван, а с това име има толкова различни хора. За човек с име Гавраил е същото - може да е архангел, библейски персонаж, български княз аристократ, български отшелник и още дузина значения. Но какъв човек Гавраил на 60 години познаваме ние? Тези от вас, които му казвате Гале, ще кажете после. А ние, които му казваме Гаро, да кажем сега.
Имам майка, която е на 86 години. Преди време се запозна с Гаро и не й трябваше много. Тя е учителка, от вечните учители, които с един поглед могат да преценят качествата на човека. Та видя тя колегата ми Гаро и ми каза: „Имаш голям късмет, че работиш с този човек.”
Сега си мисля, че голям късмет е не да намериш метална релса и да се чудиш как да я занесеш до вторичните суровини, а да намериш къс метал, парченце злато, пара в баницата, която да ти носи щастие.
Самата дума късмет е чужда на християнското учение, защото Божията благодат се придобива чрез нашата активност, чрез нашата работа. Затова и майка ми казва, че чрез работата си с Гаро мога да разбера какво е Божията благодат, накратко казано, да имаш късмет като работиш с такъв човек.
В какво се състои тази благодат да работиш с Гаро и да успяваш?
Гавраил разширява възможностите на работата на нашето дружество. Знае толкова неща. Веднъж му казах, че призванието му е да вдъхва увереност на хората, също и на душите. Обикновено ако не е отделил достатъчно време, за да се запознае с материята, която му поставя въпроси, човек се страхува. Гавраил е нужният човек, който вдъхва сигурност, че проблемът може да бъде разрешен. Прави го някак тихо, но убедено, че всичко ще бъде наред и то като че ли от само себе си става.
Късметлиите са упорити хора. Успелите се опитват да достигнат до целта дори ако изглежда, че шансовете за успех са малки. Сражават се упорито и не се страхуват от неуспехи. Може половината материал да изхвърлим, но няма да се откажем, докато не успеем да изработим необходимите ни детайли. Както в тотото, ако повярваш, че имаш късмет, той ще дойде.
Какво трябва да правим ние, които познаваме Гавраил? Трябва да повярваме, че щом познаваме такъв човек, сме късметлии в живота си и трябва до бъдем благодарни на Бога, че сме го срещнали.
28 юни 2014 година Михаил
Theres a lady whos sure
All that glitters is gold
And shes buying a stairway to heaven.
When she gets there she knows
If the stores are all closed
With a word she can get what she came for.
Ooh, ooh, and shes buying a stairway to heaven.
Theres a sign on the wall
But she wants to be sure
cause you know sometimes words have two meanings.
In a tree by the brook
Theres a songbird who sings,
Sometimes all of our thoughts are misgiven.
Ooh, it makes me wonder,
Ooh, it makes me wonder.
Theres a feeling I get
When I look to the west,
And my spirit is crying for leaving.
In my thoughts I have seen
Rings of smoke through the trees,
And the voices of those who standing looking.
Ooh, it makes me wonder,
Ooh, it really makes me wonder.
And its whispered that soon
If we all call the tune
Then the piper will lead us to reason.
And a new day will dawn
For those who stand long
And the forests will echo with laughter.
If theres a bustle in your hedgerow
Dont be alarmed now,
Its just a spring clean for the may queen.
Yes, there are two paths you can go by
But in the long run
Theres still time to change the road youre on.
And it makes me wonder.
Your head is humming and it wont go
In case you dont know,
The pipers calling you to join him,
Dear lady, can you hear the wind blow,
And did you know
Your stairway lies on the whispering wind.
And as we wind on down the road
Our shadows taller than our soul.
There walks a lady we all know
Who shines white light and wants to show
How evrything still turns to gold.
And if you listen very hard
The tune will come to you at last.
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll.
And shes buying a stairway to heaven.
Има една дама, която е сигурна,
че всичко, което блести е злато
и тя си купува стълбичка към рая.
Когато стигне до там тя знае,
че ако магазините са затворени
само с думичка може да вземе това, за което е дошла.
О, о, я си купува стълбичка към рая.
Има знак на стената,
но тя иска да е сигурна,
защото знаеш, че понякога думите имат две значения.
И дървото край ручея
има птиче, което пее,
понякога всичките ни мисли са опсения.
О, това ме кара да се зачудя,
о, о, това ме кара да се зачудя.
Това е чувството,което изпитвам,
когато погледна на запад
и душата ми плаче за напускане.
В мислите си съм виждал
кълбета дим през дърветата,
и гласовете на тези, които стоят и гледат.
О, това ме кара да се замисля,
о, това ме кара да се замисля.
Казано, че ако си го наречем с истинските думи
музикантът ще ни изясни причината.
И новият ден идва за тези,които остават да го чакат
и горите ще ни отвърнат със смях.
Ако нещо се прокрадне през оградата, недей да вдигаш голяма врява
това е просто чист майски извор.
Да, има две пътеки,по които можеш да поемеш,но в дългото тичане
все още има време да промениш пътя, по който си тръгнал.
Това ме кара да се замисля.
Главата ти бръмчи и няма да спре, в случай, че не знаеш,
музикантът те вика да се присъединиш към него,
уважаема, чувате ли как духа вятъра и знаехте ли, че
вашата стълбичка към рая е основана на шепнещия вятър.
