На патерица

...на 12 юли преди 150 години се е родил Петър Дънов - Учителя. Дните около този юбилей бяха наситени с всевъзможни активни мероприятия, концерти, лекции, изложби, обходни екскурзии по близки и далечни места, свързани с Учителя...идеи поливариантни за външни ефекти, позволяващи почти всеки, който има желание, да се идентифицира и да получи легитимност за общението си с Новото учение за Любовта. Всичко това поизмори сетива и удове във всякакъв смисъл...и началото на седмицата след празника дойде, за да поуспокои емоциите...

...започваше седмица - съшити дни от ден и нощ, и  всеки един от тях, по-малко или повече юбилеен, с възможности за общение ....естествено, че с Любовта..

...и така - понеделник след юбилея, задачите следваха една след друга, една от първите ми бе да освободя пратка, дошла още в събота до куриерска служба, знаех, че всяко пресрочване ни товари с ненужно заплащане...Влязох в офиса на куриерската служба и там видях момче, познато ми от предишни мои посещения при тях. С това момче, с него "под вежди се гледаме строго", не обичам да се срещам, имахме преди време  размяна на реплики, затова и рядко ползваме тази куриерска фирма, която чрез него рови в пратките при изпращане и меко казано ми лази по нервите...
...освободих пратката след формалностите, погледнах момчето в очите и му казах:
 "... вземи си един бонбон /не знам дали ги знаеш, любезни слушателю, едни Лукчета, меки, билкови/ на патерица за Р.Д. на Учителя,  Петър Дънов имаше на 12 юли 150 годишен юбилей."
... момчето взе Лукчето и се опита да попита нещо от типа на, а ходихте ли горе на плани..., но аз вдигнах ръка, за да спре, къде ще го чакам да пита и разпитва, и започнах да говоря:
"... исках много отдавна да ти кажа, че съжалявам, че се държа с тебе доста рязко, мисля си, че може би не си виновен, спазваш някакви предписания, аз съм виновен, че допускам да се отнасям грубо към човек, който не познавам, съжалявам, и не е важно кой как се държи спрямо нас, нас това не трябва да ни променя, ние да си бъдем себе си, а другият - да си прави както си знае."
...момчето смотолеви нещо, че не бил забелязал, стана ми приятно, че се опитва да ме излъже..
...повече - нищо, излязох, като му махнах с ръка, а момчето остана зад мен седнало, тялото му не се виждаше, само главата му се показваше над високата табла на бюрото, само главата му с не по-малко голямата й усмивка.