сряда, 15 октомври 2014 г.

Хъски


...разделиха се преди време, тя - Деси взе детето, при него остана кучето, цивилизовано някак, нямало вече тръпка, хъс нямало, по-точно тя отиде при друг, набързо роди втори път, да, де, от другия...кучето почти не говори, само понякога, когато идва детето маха опашка и ръмжи, ако някой  помисли нещо да му стори...кучешка работа - не разбира, че то, лошото, бе вече сторено...мина се време, през което, ако  той не разхождаше кучето, излизаше.... и скиташе по дните и нощите, за да сваля ...звезди, и колкото повече сваляше, толкова повече нищо не ставаше, все пусто, все празно....мисля си, дали не пречеше кучето, заедно с нея го бяха отгледали, като детето - общо им беше...и все като гледаше него, все ... Деси, все... къде си...
...от известно време кучето не е добре, трудно става, не иска храна, с една дума - зле, казват било на пределната възраст за хъски, даже почти е накрая...като болка си мисля, все накрая минава.
...при него, една от звездите, примигна повече от една нощ и дори през деня поостава да свети...с една дума се задържа.
...и разказва, че вечер сънувал е кучето, как се разхождат, той, тя - новата и кучето...някъде в планината, сега - есента, и Дик, кучето, го гледало право в очите и му говорило, моля те, трябва да тръгвам, пусни ме...
...не разбирам от кучета, но си мисля, че хъски носи на болка, но не понася раздялата.






КАТО ИЗВОРЧЕ

Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.

Да откъснем думите небесни,
да изпеем всичките си песни,
пак звезди ще има за пантофи,
пак за тебе ще се пишат строфи.

Да открием всички нежни тайни,
да открием знаците незнайни,
пак ще има вечери горещи,
пак ще има неразделни срещи.

Като изворче, при Бога скрито -
все остава нещо недопито.

Евтим Евтимов


Няма коментари:

Публикуване на коментар