Накрая

На края

...някога бях нощен влак в едно от

купетата дремеше мисъл която

можеше да преобрази света

ако не беше пропуснала своята гара

Цочо Бояджиев

 Ендшпил

След дългата игра (усмивките, сълзите,

обърканите обяснения, писмата

без обръщение, вечерите на свещи

и всичко друго, за което няма смисъл

даже да си спомням)

оставаме съединени само

със празното квадратче помежду ни,

което никога не можем да пристъпим -

докато свършат дните ни

или единият от двамата ни се осмели

да пренебрегне правилата на играта.

 Цочо Бояджиев