Кураж, кураж

 На Витоша

ЩЕДРОСТ

Под нозете ми шума стелеш.

Звън и багри. И капки тъга…

Боже Господи, колко прелест!

И защо си я крил досега?

Или трябваше да остарея,

та смирено навел глава,

да открия пръстта и по нея

тези китки и тази трева.

Колко щедро и обичливо

е сърцето Ти, Отче наш,

щом в страха ми, че си отивам,

ми нашепваш: „Кураж! Кураж!”

Щом земята с цветчета прости

от най-хубавите бои

ще повие моите кости

и духа ми ще успокои.

Първан Стефанов