Преди време

На непоправимото

Необходимо е да има неща непоправими

   Напоследък в отношенията им се беше появила пукнатина и той чувстваше, че нещо все повече и повече го дразни у нея. Беше ли то чуждестранното й възпитание, или тоя "снобизъм", който откриваше с всеки ден в характера й  - той не можеше да каже, но виждаше ясно, че любовта им постепенно си отива. По-рано те се разбираха във всичко, а сега бяха постоянно на различни мнения и спореха за нищо.

   – Знаеш ли - каза му тя един ден, - моята учителка от колежа, която беше овдовяла, се омъжила за своя приятел от студентските години. На младини двамата се обичали много. Сега след четиредесет години те се събрали най-после. Каква голяма любов? Не намираш ли, че това е красиво?

   – Не само че не е красиво - каза той, - но е направо нелепо и безобразно. На негово място аз не бих се съгласил, дори да умирах още от любов. И ако се излъжех случайно да се оженя за нея, бих се застрелял на другия ден след сватбата. Как могат така да се събират, като че ли е не е имало нищо между тях! Кой ще му върне младостта, всичките тези четиредесет годин? И защо му е тази баба? Аз не разбирам това желание у хората да заглаждат грешките си, да се връщат на старите решения и да опошляват всичко. Човек трябва да знае, че всяка минута е неповторима и той решава веднъж завинаги. Необходимо е да има неща непоправими. Инак животът би се превърнал в обиден фарс.

Атанас Далчев 

...преди време, е, беше минало "времето" на малините, минахме покрай един малинак, само покрая и не влязохме в него, град не беше било, но беше брано и само тук- там се виждаха попрезлели малини, малинакът изглеждаше като обран човек, уж човекът си е пак той, но изглежда сякаш е друг - ударен от нещо невидимо от непоправимото минало.

...преди време, доста време, имах пластелин и с него направих едно малко човече, доста нескопосано - плоско, с крачета, ръчички, усмихнато махаше тогава на децата ни, стоеше на бялото бюро в детската стая, сега пак е там, пак маха усмихнато, но все пада, аз го повдигам и изправям до стойката на лампата, но го намирам все захлупено по очи, само да реша и мога да направя да го няма, от мен зависи, ще го направя на топче  и може да "измайсторя" нещо друго, но не го правя, защото вече знам, че има "неща непоправими"- никога няма  да мога да го направя отново същото малко човече, усмихнато и ... да маха..тъга.