Часовник

 Навреме

...много ми харесват пясъчните часовници, времето става видимо, надникваш в невидимото и разбираш , че е предопределено колко да си с един човек, но и - , че ти нищо не можеш да промениш,  изтича между пръстите ти времето, но не може да задържиш песъчинките му -  нито миговете , нито човека.

.. сякаш човекът е време навреме - времето през което може да се изправи и да каже, ето, аз съм..."стълп от прах", любовта ме прави видим за тебе.

Текст

тази нощ не спя

I do not sleep tonight

Може и да не мога никога

I may not ever

Греховете от миналото са дошли

The sins of the past have come

Вижте как седят заедно

See how they sit down together

Извън моя прозорец

Outside my window

Пред вратата ми

Outside my door

И аз знам причината

And I know the reason

За какво всички са дошли тук

What they've all come here for

ти моя любов

You my love

Моя сладка, сладка любов

My sweet, sweet love

Заради какво е всичко

Are what it's all because of

Предаването е лесно

Surrender is easy

Знам, че не ми правиш нищо лошо

I know you do me no harm

Но твоята невинност ме преследва

But your innocence haunts me

Най-фаталния от чаровете

The most fatal of charms

О, трябва да съм направил нещо лошо

Oh, I must have done some wrong

В мрачен и далечен ден

On a dark and distant day

Защото знам напълно и добре тази вечер

For I know full and well tonight

Ето как трябва да платя

This is how that I must pay

И ти любов моя

And you my love

Моя сладка, сладка любов

My sweet, sweet love

Заради какво е всичко

Are what it's all because of

О, ти любов моя

Oh, you my love

Моя сладка, сладка любов

My sweet, sweet love

Заради какво е всичко

Are what it's all because of

да

Yeah

Източник: Musixmatch

Мон Сен Мишел

 На Сали Яшар

... две неща "трябвало" задължително да се видят във Франция - Мона Лиза и Мон Сен Мишел.

...е, щом "трябва" - видях ги, голям себап са направили "франсетата" за Архангел Михаил, "чудна работа", здрав, от камък- целият, а най - отгоре - златен, по-голям дали може - не знам, а и защо са се колебали дали затвор да бъде, дали манастир също не знам, знам друго:

...знам какво е себап, знам го от Сали Яшар от "Песента на колелетата" на Йордан Йовков:

"Сали Яшар започваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние, истинско безкористно благодеяние, което да засегне повече хора, да надживее много поколения. Това, което мъдрите побелели старци, които той някога беше слушал да приказват, наричаха себап."

..и прави своя пеещ себап Сали Яшар:

"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората."

...и затова си мисля, че по-голям себап за Архангел Михаил няма от това да живеем с Любов помежду си, с тази Любов, която денонощно той пази за нас при всичките ни приливи и отливи от него.

Истина

 На името мое

...това е

истината за любовта

тя напоява устните ти

докато единствената дума която

устата ти помни

не остане неговото име

Руми Каур

...и там най-горе е изписано Мишо, истина, истина ти казвам, моето име, изписано е на стената на синята къща , пансиона, в Копривщица, и ми стана едно мило, нали поне стената ще ме помни, но подновиха боята на стената и сега пак е синя, но го няма моето име, всичко е изтрито т.е. всичко е затрито..а истината е, че  от миналото не остава нищо, затова е казано, днес не помни вчера.

...

Свидетел

 На брака*

...и там, в гората над Симеоново, по пътеката за Ел Шадай** преди много време прочетох следния надпис на една табела:

...табелата  бе сравнително високо, но, като я прочетох, поспрях, сякаш нещо ме препъна, дълго се чудих, и досега , защо пък в голямата близост да няма никаква красота, как да обичаме без да се привързваме...сигурно трябва като птиците, летят близо, но никога не привързват крилетете си една с друга, 

...за птиците е ясно, но как да "летят" хората и досега не знам, знам, че летят съвсем близо до "сляпата неделя" и след като се привържат, кажат през свидетели, че ще се обичат до края на света и от понеделника, след церемонията по обвързването , сякаш заживяват нов живот, дали е красив, оставам на вас да се убедите от своя опит сами.

...ето как, като истински свидетел, ни разказва за своя такъв Ирина Дукена в книгата на В.М. "Аз, Анна Комнина", потресаваща искреност на една жена в своите късни (60-се на В.М.)  години. ...своят - обсебват тези думи мислите ни със своята искрена правота, всъщност думите обич, любов трябва да са някъде между редовете, но аз не ги открих, открих други думи, дори ми подсказаха, че е " самата истина", но не посмях да ги прочета на глас, затова, четете наум -  не  се знае, как може да навреди ехото им,  когато се върнат и обсебят съня ви:

"...що е съпружество? Война - това сме чували. Малцина му благодарят обаче, загдето то бива и наша всекидневна храна. И така: започнем ли с похотта, която представлява жажда да притежаваш обратно по пол същество, щом си го присвоим, ние преминаваме нататък. Опитваме зъбите си върху своята плячка. От плътта й прокапва кръвчица и това ни настървява - вече хапем яко. Но и плячката не стои мирна, тя драска. Дотук противоборството прилича на наслада, прошарена от покой, почти от разбирателство. Ноздрите ни обаче са запазили сладкия дъх на кръв, който ни блазни да ръфаме противника - насладата се превръща в сладострастие, а скоро и в нужда. Блажени ония, чието съжителство по намеса на съдбата приключи там - с ненавременна смърт на едни от двамата запенени врагове. Но най-често необходимостта да воюваш става всекидневие; ние вече се храним с мъките на съпруга(та) си, не поминаваме ни ден без такава храна. Ядем се ненаситно. После плячкятя свършва както всичко на този свят. Сега - накъде?

Спасение все пак има - объщаш гръб на трапезата, където стърчат едните оглозгани кокали; искаш нещо по-различно от ядене и ядене. Случи ли се да хвърлиш мътен поглед към огризките от своята някогашна гореща, препълнена и вкусна любов, викаш с отврата: махнете ги, гади ми се!

Чрез горното сравниение - едва ли художествено, ала пък точно - аз обобщих ...наблюденията си върху голям брой бракове."

.......................................................................................................................................................................

*брак :

1. Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт.

2. Лошо изработени и негодни за употреба изделия и стоки.

** Ел Шадай - Истински свидетел

Кама

 На Левски

..знаеш ли, има във вярващите една огромна сила, те привидно са примирени, не вдигат меч, приемат случващото се, но същевременно силата, която таят, прозира, сдържана сякаш, за да се изпълни волята на Бога, а Бог поруган не бива, вдигнеш ли меч, ти отрязваш  ръката, която ти дава, т.е. подкрепата на Бога.

...ходих в Ловеч и това го видях в музея за Левски.

 ... музеят вътре е на две нива, като в средата, между етажите са нарисували огромен портрет на Апостола в цял ръст,  в горната си част е над плочата на етажа, а от кръста надолу е в тъмно , сумрачно мазе. На етажа е подредена  изложба за цялата дейност на Апостола,  а долу, в мазето, в краката му има витрина с неговите сабя и кама, питах, това е камата с която  Левски е убил слугата на богаташ, от когото са искали пари за делото, от това убийство започва и Голготата на Апостола.

...мисля си, че камата е убила Апостола, преди да го обесят,  камата е черна, излъчва още "вековната злоба на роба", и покаянието на Левски за това убийство не я променя, тя е затова - да убива, но ръката, която  я докосне...почернява.

...сега има огромен, над 15 метра,  черен паметник на Левски в Ловеч, 

 но, случайно, зад него има поставен  наскоро и един огромен кръст,

 като кама е този кръст, това е същата кама, прилича и външно, с която Левски е посегнал.

... затова,  мисля си, е казано  "не убивай", защото душата ти ще почернее и заедно с нея и всичкото ти, което правиш, ще се разруши.

- Отдавна ли си, момне ле, моме, калугерица?

- Не съм отдавна, байно ле, бачо, нито отскоро.

Девет месеца, десети почнах,

как съм се покалугерила,

покалугерила и почернила.

- За кого носиш, момне ле, моме, черните дрехи,

тез черни очи, туй бяло лице,

таз сладка уста, и твойта снага?

- Нося ги, нося, байно ле, бачо, за черна земя.

- Черната земя, момне ле, моме, помощ не дава,

помощ не дава, нито се радва.

Я ги харижи на мене, "сполай" да кажа,

"сполай" да кажа, да им се радвам.

Кураж, кураж

 На Витоша

ЩЕДРОСТ

Под нозете ми шума стелеш.

Звън и багри. И капки тъга…

Боже Господи, колко прелест!

И защо си я крил досега?

Или трябваше да остарея,

та смирено навел глава,

да открия пръстта и по нея

тези китки и тази трева.

Колко щедро и обичливо

е сърцето Ти, Отче наш,

щом в страха ми, че си отивам,

ми нашепваш: „Кураж! Кураж!”

Щом земята с цветчета прости

от най-хубавите бои

ще повие моите кости

и духа ми ще успокои.

Първан Стефанов

Благодат

 На дъжда

Стара майко, ела да чуем заедно 

ударите на дъжда върху входната врата.

Това е гласът на приятел

който трепти в сърцето ми.

Ела майко, ела да чуем заедно, 

събери сили и ела на входа,

че дъждът приятел ни изпраща спасение

и тупти с моето сърце.

Дъждът приятел, стара майко,

дъждът, който от много време не бе удрял толкова силно.

Чувам го да казва, че старият град и

целият остров само за няколко дни

се е превърнал в градина...

Казва, че полето се е покрило в зелено,

най- красивият цвят,

цветът на надеждата,

на свещената земята на Cabo Verde

и бурята е донесла благодат...

Ела, майко, ела да чуем заедно ,

събери сили и ела на входа,

че дъждът приятел ни изпраща спасение

и тупти с моето сърце.

Дъждът приятел, стара майко,

дъждът, който от много време не бе удрял толкова силно.

Чувам го да казва, че старият град и

целият остров само за няколко дни

се е превърнал в градина...

Казва, че полето се е покрило в зелено,

най- красивият цвят,

цветът на надеждата,

на свещената земя на Cabo Verde

и бурята е донесла благодат...

Благодат..

Видя ли на

 На връх Попадия

...на връх Попадия, западно над Копривщица, има един голям камък, единична скала, преди го виждах на хоризонта, сега, дали защото обрасна или защото не довиждам, не се вижда, но знам, че го има.

 ...в профил той изглежда като женско лице - нашата си Богородица.

  Йордан Радичков разказваше на папата как на Йорданов ден, преди време, в детството, е измивал сутрин рано една икона, той го нарича "измиване лицето на Богородица", и сега си мисля, какво би разказвал големият разказвач, ако нямаше икони, то тогава и папи нямаше да има, на които да се налага да разказваме, а всяка сутрин щяхме да виждаме, как слънцето измива със светлина един камък, и как всяка сутрин се изпълва сърцето ни с радост, че е виделина и тъмата я не обзе. 

Преди време

На непоправимото

Необходимо е да има неща непоправими

   Напоследък в отношенията им се беше появила пукнатина и той чувстваше, че нещо все повече и повече го дразни у нея. Беше ли то чуждестранното й възпитание, или тоя "снобизъм", който откриваше с всеки ден в характера й  - той не можеше да каже, но виждаше ясно, че любовта им постепенно си отива. По-рано те се разбираха във всичко, а сега бяха постоянно на различни мнения и спореха за нищо.

   – Знаеш ли - каза му тя един ден, - моята учителка от колежа, която беше овдовяла, се омъжила за своя приятел от студентските години. На младини двамата се обичали много. Сега след четиредесет години те се събрали най-после. Каква голяма любов? Не намираш ли, че това е красиво?

   – Не само че не е красиво - каза той, - но е направо нелепо и безобразно. На негово място аз не бих се съгласил, дори да умирах още от любов. И ако се излъжех случайно да се оженя за нея, бих се застрелял на другия ден след сватбата. Как могат така да се събират, като че ли е не е имало нищо между тях! Кой ще му върне младостта, всичките тези четиредесет годин? И защо му е тази баба? Аз не разбирам това желание у хората да заглаждат грешките си, да се връщат на старите решения и да опошляват всичко. Човек трябва да знае, че всяка минута е неповторима и той решава веднъж завинаги. Необходимо е да има неща непоправими. Инак животът би се превърнал в обиден фарс.

Атанас Далчев 

...преди време, е, беше минало "времето" на малините, минахме покрай един малинак, само покрая и не влязохме в него, град не беше било, но беше брано и само тук- там се виждаха попрезлели малини, малинакът изглеждаше като обран човек, уж човекът си е пак той, но изглежда сякаш е друг - ударен от нещо невидимо от непоправимото минало.

...преди време, доста време, имах пластелин и с него направих едно малко човече, доста нескопосано - плоско, с крачета, ръчички, усмихнато махаше тогава на децата ни, стоеше на бялото бюро в детската стая, сега пак е там, пак маха усмихнато, но все пада, аз го повдигам и изправям до стойката на лампата, но го намирам все захлупено по очи, само да реша и мога да направя да го няма, от мен зависи, ще го направя на топче  и може да "измайсторя" нещо друго, но не го правя, защото вече знам, че има "неща непоправими"- никога няма  да мога да го направя отново същото малко човече, усмихнато и ... да маха..тъга.

Атанасий Велики

 На безсмъртието

... "Атанас гялди и яз гилди"

..."яз" означавало лято, как да повярваш, затрупан от сняг, скован от студ, че утре времето ще донесе  всичко ...и  "утре ще бъде животът по-хубав, животът- по-мъдър", не, неуместно, ресто,  днес е животът, днес е студено, и толкова малко -  една кибритена клечка топлото струва.

Снежно човече

 На зимата

История със снежно човече

...мило снежно човече се било изцапало в калта, но когато поискали да го изчистят, то цялото се стопило...защо е трябвало да го къпят, да си беше останало мръсно, но да го има все пак...искали са да е чисто....те не могат да искат неосъществими неща, когато искаш невъзможното, губиш всичко, казва Цруя Шалев в своя роман "Любовен живот".

...вчера ходих да взема един куфар от ремонт, мислих си за снежното човече, какво ли става, ако  целунат душата му, а след това... с куфара си тръгнат.

" светът загубва цветовете и блясъка си, съществуването става досадна пустиня, отначало ти се иска да умреш, после - да плачеш, а накрая поне да не става по-зле..." отговаря ми Цруя.

Си ви

На косите сиви

CURRICULUM VITAЕ

(указание за написването на автобиографична справка)

животът ми

видян от птичи поглед е съвършена геометрия съвкупност

от фигури с релефни очертания от ясно

разпознаваеми триъгълници октаедри и квадрати

без никакви разсейващи подробности

единствено за тях е важно да разкажа и наистина

кого интересува онова което се долавя чак когато

обезперената душа се върне на земята и се вгледа

в баналните неща кого ще трогнат (т.е. ще докоснат)

вечерната соната на щурците неотстъпно

обсаждащи дома ми призрачният мирис на 

нагорещен асфалт след кратък летен дъжд

долитащите през прозореца далечни звуци

в неделния следобед в който времето

забравя накъде се е запътило

нестихващата ми тъга по теб и всякакви такива

сантиментални дреболии

затова CV се пише ето как

роден на (дата) в (място) в семейство на чиновници

а не 

когато срещна уличното коте

наведе се и го погали

Цочо Бояджиев

...хубаво звучи указанието  на Ц.Б.,  CV е автобиография, то не е характеристика със сантиментални дреболии.

..CV, кратко, но много точно се пише ето как:

...СV накратко

косите- сиви. 

"Чисто емоционално фотографията е велика утешителка пред лицето на това постоянно „умиране”. Тя, подобно на д-р Фауст, призовава времето да спре, да се съберат всички времена – цялото минало, цялото настояще и цялото бъдеще – в един миг, който ще осмисли присъствието ни в този удивителен свят и за който ще можем да кажем: „ти тъй си хубав""

https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25558

..