Клошар

 На паметта

...Георги Томов в разказ "Бадири" от книгата си " Не беше тук и си отиде"разказва как минава през Столипиново, а многоликата тълпа го гледа с враждебно любопитство и качва в джипа си случайно един стар циганин, брадат и раздърпан, за да го закара до центъра, пресяга се да му сложи колана и усеща миризмата на " гнило, прокиснало и пушек".

...Познавам я тази миризма, в края на лятото качих един клошар на автостоп, млад мъж, който каза, че Бога се грижи за него, тръгнал за манастир към Калофер, не вярваше, че съм го качил, каза, никой не качва клошар, той също силно мирише, така преживявал, къде работа - малко, къде- нищо, но все поминувал...не го возих дълго, слезе след водопада на разклона за Копривищица и ми каза, моли се за мене, не се бях сетил досега да се помоля за него. Бадири на Томов ме подсети....

...ето как е описана към края на разказа "случайната" причина, поради която циганинът се качва в джипа:

"- Мое те тука да ме остаиш, излезохме от ма`алата.

- Не си ли за центъра?

- Не, ш`са върна да си допия бирата..

- Защо се качи при мен?

- Усетих, дето се притисняаш."

..бях забравил да се помоля за " моя клошар", случайно този стар циганин Бадири се "качи" при мене, за да ми го напомни.

"...мирисът и вкусът остават неизменни като душата....жизнерадостно носещи в крехката си - почти неосъзната - същност великото явление памет..." Марсел Пруст

Есенни цветя

 На есента

Атлас

Кристален дъх и тишина Бързат топлите дни Стръмен път повява хлад Умират летни мечти Безкрай сами, безсмислени Разцъфват чудни цветя Само миг живеят те С изкреща самота Есенни цветя разхвърлени в тревата Капчици роса сред сух пустинен вятър Есенни цветя звезди в тъмнината Слънчеви петна играещи с листата Виновен поглед, неясен взов Закъсняла любов Разцъфва тя сред тишина И последни цветя Есенни цветя изгарящи тревата Капчици роса сред сух пустинен вятър Есенни цветя звезди в тъмнината Слънчеви петна играещи с листата (2) Есенни цветя забравени в тревата Капчици роса сред сух пустинен вятър Есенни цветя звезди в тъмнината Слънчеви петна играещи с листата.

Изгрев

 На Слънцето

... отражението на изгрева в съненото водно огледало е фигурка на искрящо слънчево човече, прилича на ключалка и , както в човек, иска ти се да надзърнеш вътре.

... грешка е да разпитваш с " какво ти е", защото човекът не знае как да  го разкаже, той не го вижда, а само го усеща това какво, както една ключалка, тя сама не може да се види,  но усеща ключето, което, без да пита нищо, си "пасва" с нея.

...и ако си „спец” ще ти отворят и усещането е както сутрин при изгрев, сякаш всичко в един миг замира и в изобилна светлина от безброй лъчи слепееш.

Часовник

На Времето

...навремето, когато още коленете ми не бяха виждали морето, препусках като изоглавен кон, както е прието да се казва за наволята, не само когато бе топло, но и като захладнееше продължавах да тичам и то, за да не ми пречка нищо, без горна дреха, с една бяла ушанка, с рубашка, сатенена, поспирах в клас, правех се на възпитан - дресиран  още от малък,  ръцете прибрани- отзад, и не ми беше трудно за малко в час, после пак тичах.

 

...верига или въже - щастливата дилема - кое да взема.

 

Циганско лято

 На Езерото на съзерцанието

...а един стрък трева углъбен, по-точно съзерцаващ, стоеше  тихо над Езерото на съзерцанието,

наклонил главица, за да чува по-добре думите на поета за циганското ни лято:

И светлината някак си по тон

се промени, към жълто се избистри.

И в нея, като семчици в лимон,

лежат успокоените ни мисли.

Отмина веселият карнавал

на шумата -

                  стоим пред голотата 

на жълъда, закръглено узрял…

Остана истината за нещата.

Земята тъкмо в тези часове 

замисля чудото на плодовете.

В дървото някъде кълвач кълве -

и той е углъбен, забележете!

Денят стои смълчан от сутринта

над някакво прозрение надвесен.

…Да можеше най-важните неща

да ми се случват винаги наесен.

  Първан Стефанов, Циганско лято

Парейдолия*

                   

На Съзерцанието

...в събота, 2 септември 2017 год., над Eзерото на съзерцанието в скалите ясно се виждаха очертани два профила  - на Учителя и на верния Аверуни.

...казват, парейдолия е това, което се вижда на скалите, а езеро на съзерцание какво е, някой знае ли как езеро се пълни със съзерцание.

...и преди години пак си бяха тук заедно, верните са винаги заедно, времето не ги разделя, времето е за тези, които са си до време заедно.

*Парейдолия (парейдолическа илюзия) (от гръцки: para – „лъжлив“, и eidolon, умалително на eidos – „изображение, форма“) е психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект (предимно образ). Уикипедия