Ябулка

 На влюбването

"И коту ма видя`, че я гле`дам, са офъ`ка и почервеня`."*

...и щом я попитах, а помниш ли звездното, нощно, лятно небе, ябълката се изчерви като момиче, луничките й се засмяха и примигнаха като звездици, точно както искрят очите на влюбено момиче, което е броило звезди през лятото, после видях Орион и Голямата мечка, намерих Полярната звезда и си викам, а, тука има нещо, което чака, да напиша за него, но ще го напиша завоалирано т.е. усукано, та и аз да не мога да разбере всичко, а само колкото трябва да се разбере за ябулката.

..баща ми веднъж, бил е тогава в отделенията, се качил на една ябълка в двора, киселицата й казвахме, и се разпял,

 я ме жени мила мамо, я ме годи.

..песента кънтяла навред, защото баща ми силно викал, за да го чуе не само баба ми, а и половината Копривщица, предполагам, т.е.  всичките й моми. Баба ми взела една коприва и му казала,

 слез само и ми ела, хем ще те годя, хем ще те женя, хей за тази коприва,

 баща ми, като видял, че работата отива на зле, скочил от дървото и хукнал да бяга, защото не обичал копривата, а нещо съвсем друго. Е, на тази кисела ябълка баба ми казваше ябулката.

 ..вярно е, че с годините се помъдрява, ама много бавно, сега чак, след 50 години, разбирам, защо баба ми казваше на тази кисела ябълка в Копривщица ябулка...то било я,булка...то и баща ми нищо не е разбрал, защо баба ми го е гонила от ябулката, но ако беше разбрал за момите о време, сега нямаше да ме има мен, за да пиша за червените ябълки, че са момите, които все още червенеят, когато са красиво влюбени, но само..докато станат булки.

*офъкам са, св. Изложа се, смутя се.

" Копривщица - история и език." С.К., БАН