Хлапе

На децата ни

...хлапе седи срещу мен в автобуса и гледа с любопитство наляво-надясно, държи в ръце дистанционно, за джипа, казва, който е в чантата на баба, за игрите ми е ясно, кажи ми, попрочете ли от книжките, които ви дадоха от училище, о, да, четох, отговаря, и коя ти хареса, ами за Карлсон и Пипи, и на мен за Пипи много ми харесва, как си играе на воля и не й се карат, да, уточнява момченцето, и баща й е богат, и след като погледна през прозореца някак замечтано промълви,

 аз най-не обичам хората да се карат, не го понасям, става ми лошо...а на мен ми стана толкова ХУбаво, че ми идваше да го изям.

...после момченцето слезе с баба си и до седалката застана друго дете, красиво като принцеса от приказките, не посмях нищо да го попитам, гледах го и му се радвах, толкова много красота има в нашите, българските деца, че няма толкова красиви думи в езика ни, за да я изразим.

 

...затова си мисля, че където има дете там е ХУбаво, колко хубаво ли, колкото хубаво е всяко дете.