Ноктюрно

 На края

..Защо не можем наведнъж да бъдем

и тук,

 и там

— навсякъде, където

могъщо и безкрайно бий животът?

Ний непрестанно мрем и бавно чезнем

веднъж от туй место, подир от друго,

докле изчезнем

 най-подир 

съвсем.

Атанас Далчев

Глухарче

На старците

 "...Във своя час и ти ще си отидеш, СТАРЧЕ.

 И само в редки мигове над някой храст -

люляно от последния ни дъх ГЛУХАРЧЕ

 ще бъде знак, че ни е имало и нас."

Първан Стефанов

...и ако в утрето е светло пак, ще бъде знак, че имаше ни вчера.

...такава нежност има в теб, като нюанса на цвета вътре в това разбудено призори глухарче...розовее.

Лодка

 На залеза

...лодка ли е любовта в залива на залеза -

лодка без весла и без платна, с котвата от минало.

                 Защо ми каза ти: "Погледни в душата ми, лодка там блести, улови веслата й."

Перо

 На писането

...и от небето слезе перо по плавна спирала,

 протегнах ръка и го хванах, 

за да не падне и се удари,

 то, перото, не може да лети без крило,

 но може да разказва дълго как е летяло,

 колко дълго ли, 

колкото дълго може да се пише  с перо, 

което е ...

обичало...

да лети.

Хейтър

 На стената

..наскоро, без да разберат същността на случващото се, във фейса ме нарекоха "дърт хейтър", мисля си, ние в действителност какво "изписваме" в този виртуален свят по "синеещите се" екрани на стените си...себе си, една безкрайна плетеница, картина какво сме ние, надписана, естествено, най-отгоре с име.

...видях го на стената на къща в Копривщица всичкото това, и най-отгоре, естественото за дърт хейтър, издраскано умалително - умолително от синьото моето име.

Мечта

 На Бразилия

... баща ми пита един войник, едно време в казармата, при соца, 

кажи боец, за какво светло бъдеще мечтаеш,

 а войникът  отговаря, 

мечтая след казармата да имам много пари, 

хубава жена, 

кола

и да препускаме из джунглите на Бразилия.

..мисля си за това момче и за неговата Бразилия, когато поспра на банкета и ми се иска да запраша през ливадите за по-напряко, но не знам накъде е Бразилия.

Ябулка

 На влюбването

"И коту ма видя`, че я гле`дам, са офъ`ка и почервеня`."*

...и щом я попитах, а помниш ли звездното, нощно, лятно небе, ябълката се изчерви като момиче, луничките й се засмяха и примигнаха като звездици, точно както искрят очите на влюбено момиче, което е броило звезди през лятото, после видях Орион и Голямата мечка, намерих Полярната звезда и си викам, а, тука има нещо, което чака, да напиша за него, но ще го напиша завоалирано т.е. усукано, та и аз да не мога да разбере всичко, а само колкото трябва да се разбере за ябулката.

..баща ми веднъж, бил е тогава в отделенията, се качил на една ябълка в двора, киселицата й казвахме, и се разпял,

 я ме жени мила мамо, я ме годи.

..песента кънтяла навред, защото баща ми силно викал, за да го чуе не само баба ми, а и половината Копривщица, предполагам, т.е.  всичките й моми. Баба ми взела една коприва и му казала,

 слез само и ми ела, хем ще те годя, хем ще те женя, хей за тази коприва,

 баща ми, като видял, че работата отива на зле, скочил от дървото и хукнал да бяга, защото не обичал копривата, а нещо съвсем друго. Е, на тази кисела ябълка баба ми казваше ябулката.

 ..вярно е, че с годините се помъдрява, ама много бавно, сега чак, след 50 години, разбирам, защо баба ми казваше на тази кисела ябълка в Копривщица ябулка...то било я,булка...то и баща ми нищо не е разбрал, защо баба ми го е гонила от ябулката, но ако беше разбрал за момите о време, сега нямаше да ме има мен, за да пиша за червените ябълки, че са момите, които все още червенеят, когато са красиво влюбени, но само..докато станат булки.

*офъкам са, св. Изложа се, смутя се.

" Копривщица - история и език." С.К., БАН

Хлапе

На децата ни

...хлапе седи срещу мен в автобуса и гледа с любопитство наляво-надясно, държи в ръце дистанционно, за джипа, казва, който е в чантата на баба, за игрите ми е ясно, кажи ми, попрочете ли от книжките, които ви дадоха от училище, о, да, четох, отговаря, и коя ти хареса, ами за Карлсон и Пипи, и на мен за Пипи много ми харесва, как си играе на воля и не й се карат, да, уточнява момченцето, и баща й е богат, и след като погледна през прозореца някак замечтано промълви,

 аз най-не обичам хората да се карат, не го понасям, става ми лошо...а на мен ми стана толкова ХУбаво, че ми идваше да го изям.

...после момченцето слезе с баба си и до седалката застана друго дете, красиво като принцеса от приказките, не посмях нищо да го попитам, гледах го и му се радвах, толкова много красота има в нашите, българските деца, че няма толкова красиви думи в езика ни, за да я изразим.

 

...затова си мисля, че където има дете там е ХУбаво, колко хубаво ли, колкото хубаво е всяко дете.