Грях

На Роси

...и стоя на спирката на Хлебозовода, тъкмо се бях измъкнал  от преглед при лекар, той ми каза, пий сок от един картоф преди ядене сутрин, обед и вечер и ще се оправиш, и защо ли е трябвало да се учи  толкова време , за да се окаже, че цялото познание е недостатъчно, за да разкрие тайната на един картоф и как той лекува...а как да разберем дали картофът или нашата нагласа лекува, ..мисълта е силата, тя определя значимото и то става сила.
...достатъчно или недостатъчно всъщност е време, което си отделил, но по кое време е времето, за което си казваме, време му е.
....казах по-горе, че стоя, а заедно с мен и един свещеник - поп, хубав, с чисти черни дрехи, бяла, хубава брада, с нова шапка, на врата - дълга верижка и сребърен кръст, с една дума - красота, един до друг чакаме автобусите, а по отсрещния тротоар минава момиче, стегнато, височко, косицата повдигната, прибрана, хубава фигура - красота,... и аз веднага, след като и двамата изгледахме отминалото, питам,... отче, кажете сега, грях ли е ако минава красиво момиче, като онова отсреща, и го позагледаме "дълго и продължително", а той се поусмихна лукаво и каза....чак пък красиво.
...така и не разбрах, "грях ли е или да".
...и защо момичето да не е "достатъчно" красиво вече за възрастния човек, и това не разбрах, а какво ли означава красиво за него.
...наскоро във фейса се появи тази снимка:

... за нея си мисля, че е красива - дошла е тъкмо навреме, за да ми даде отговор какво всъщност е красиво за мен.

...красиво е всичко, което идва при нас в точно определеното време, нито по-рано, нито по-късно, а точно в хармония, за  която е определено, защото не е грях и е красиво, когато нито се бърза, нито дълго изчаква, а се извършва в живота всичко навреме.

П.П. ..мисля си и друго, че в Центъра за градска мобилност не всичко е наред, ето, в отсрещната сграда, срещу нас, където чакахме с попа, бе  Хлебозавода, но там отдавна вече хляб не се произвежда, но защо спирката все още се казва така, не знам.

П.П.П... малко след като написах Грях, дойде  от Словото - Утринно слово 1935 год., беседа Земята като училище, този текст:

"Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея. Като заболееш, приложи вярата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравее. Ще кажете, че стомахът не се лекува с думи, но се нуждае от лекарства. Не е така. Думите, които му казваш, трябва да са проникнати от вяра. Щом ти пръв вярваш в думите си, и стомахът ти ще повярва. Ако не можеш сам да си помогнеш, извикай двама или трима свои приятели, да усилите действието. Христос казва: „Където са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях“. Христос е лекувал различни болести. Защо и вие да не се лекувате сами? Той е уповавал на Бога и на себе си, а вие уповавате на майка си, на баща си, на роднини, на приятели, на лекари, и най-после уповавате на Бога и на себе си. Онези, на които уповавате най-много, не могат да ви помогнат.

 Всеки, който върши Божията воля, може да ви помогне. На такива хора трябва да уповавате.

 Христос казва: „Който върши Божията воля, той ми е брат, и сестра, и майка“. Който не изпълнява Божията воля, той се интересува само от своите работи. Той мисли само за себе си и казва: „Докато не наредя своите работи, за никого не се интересувам. Ако ми остане време, тогава ще мисля за другите“. – Защо този човек не е добър като другите? Защо не е готов да помага на ближния си? – Дотук е дошъл човекът, нищо повече не може да направи. Каква задача може да реши детето от първо отделение? – Само такава, която познава, която е учило. Ако му дадете задача от второ, трето или четвърто отделение, то казва: „Не мога да реша тази задача, не съм свършил повече от първо отделение“.

 Сегашните хора, светски и религиозни, са на различни степени на развитие, поради което всеки може да свърши такава работа, за която е готов. Вън от нея, той се отказва да работи. Сега аз засягам този въпрос не за упрек, но за ориентиране. Той има отношение към бъдещето.

 Днес всеки е това, което е изработил и придобил в себе си. Утре ще бъде нещо повече. Човек се развива по специални закони. Никой не може да излезе вън от законите на своето развитие и да върви напред. Всеки човек е специфичен плод, който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Някои плодове узряват в продължение на два–три месеца, а други – в продължение на четири–пет месеца. И човек е плод, за узряването на който е нужно определено време. Той трябва първо да цъфне, да завърже и най-после да даде плод. Някой иска да даде плод преди да е цъфнал и завързал. Това е невъзможно. Първо трябва да напъпиш, да цъфнеш, да завържеш и след време да дадеш плод. Това се определя от природните закони. Ще кажете, че сте постигнали някои неща. Ако малките неща сте постигнали, трябва да работите много, за да постигнете големите."