Хайку

...хайку и цъфнали японски вишни се появиха в програма Христо Ботев.
...не знам колко дълго продължава цъфтежа на японските вишни, затова бързахме за срещата с хайку и вишните, нямаше време  да погледнем колко тъмно е подпряното синьо небе.

...как ще е тъмно, каза една ябълка, цялата обкичена в бяло, сумрачно е, но ми е светло  на душата, щом и "люлека ми замириса" - пролетта е дошла.

... без много да се бавя й отговорих, благодаря -" върнах се в цветуща младост, сетих трепети и сладост", ще извиняваш, ти си мириши люляка,но ние закъсняваме.

.. люлякът и Иван Вазов бързо останаха зад гърба ни, преминахме през Триумфалната арка

и влязохме в парка, организаторите бяха поставили знаци, по които бързо се ориентирахме и намерихме вишните.

..не знам как глухарчета бяха чули и разбрали за хайку в Южния парк, но бяха пристигнали преди нас на празника за японските вишни и надигаха главици, за да чуят какво си говорят за тях хората.

...а хората бяха изписали свои думи върху ламинирани картончета за тях, за охлювите и за още куп други неща, тези думи изразяват настроение, умението да го изразиш, японците наричат хайку.

...видях тази вишнева мартеница и едно момиче пред нея, стори ми се познато, усмивката ми бе позната, по дрехите приличаше на  японско момиче, но по усмивката си беше наше момиче, нашите момичета имат точно такива усмивки - хубави, затова ми изглеждаше познато.

..попитах я, като си с тези японски дрехи разбираш ли от хайку, написах сутринта за празника няколко реда - мое хайку за днес, но "комисията" каза, че не било хайку. Кажи ми го, засмя се момичето и аз бързо издекламирах празничното си "озарение":

...Южен празник

цъфнал хайку 

с вишните

...и след като чу моето "хайку" момичето продължи да се смее,  комисията се захлупи още по-ниско със своите чадъри, уж гледаше мартеницата и сякаш не искаше да чуе как момичето ми каза, хайку е,- хайку, защото празникът е настроение.

...белият цвят рони вишната 

пролет 

във снеговалеж

П.П....ето, намерих снимките от едно лято и усещането ми за празник в усмивката на едно непознато момиче, но което, също като днес, ми изглеждаше познато, защото си е наше, българско - хубаво момиче.

П.П.П......как така става не знам, но става, написах снощи тук за усмивката на едно случайно българско момиче и веднага сутринта намирам / качени от Зоя Симеонова/ в нета думи от Учителя, сякаш обяснява какво точно усмивката на ХУбавото момиче означава:
" Аз виждам вече проявата на един нов Човек.
Едва доловим е още, като малки искрици е разпръснат той между многото хора. Сега той е една усмивка у някого или един поглед бегъл, или една едничка дума, или едно малко движение, една чудесна постъпка между хилядите, но тя принадлежи на новия човек, който сега се ражда."
Беинса Дуно "Свещени думи на Учителя"