Благодатен огън

...докато чакам благодатният огън да пристигне с правителствения самолет си мисля, кому ли е нужна тази показност за Божието присъствие, нужна е на всички, които разчитат на нея, за да докажат, че са само на една протегната ръка до Неговата благодат, посредници, които се идентифицират с нея, превръщайки я в изгарящ същността й фетиш.
..Великденската свещ, която се запалва в детските  години, не угасва никога, човек носи пламъчето й с душата си, а топлината му е сравнима с неизразимата топлина от бащино огнище...дори детето да не знае какво е благодатен огън то знае, без да е необходимо обяснение, какво е бащино огнище, накрая на дните си човек разбира, че в същността си то е едно и също - бащина любов.
...разбрах го днес, докато четях ето това:

"Питаш ме с какво съм запомнила Великден ли? Ами цялата къща ухаеше на прясно варосани стени във всички стаи, огнището измазано с глина, дъските на пода, на таваните, на раклите изжулени със счукани керемиди, застлани нови черги, снежно бели пердета от хасе с дантели по прозорците, дворът и улицата изметени.
...Моята майка и лелка Мика лееха восъчни свещи и по дебелината ги определяха за вечерите в черква от понеделник до неделя. Шаренето на яйца с восък, олио, здравец и първото - на Богородичка в иконостаса. Мога ли да забравя Опелото на Христа, в което взимах участие и аз? Още ми звучи мелодията, помня и част от текста.
Ами тържественият камбанен звън, обикалянето около черквата със запалени свещички, които пазехме да не угаснат, за да ги отнесем у дома за здраве и благополучие! Тогава цяла Копривщица пламваше. На празника чакахме гости - кумците ни носеха кравай с яйца, идваха роднини, съседи, чукахме се с яйца и щастлив бе тоя, на когото яйцето бе ,,борче””. В града идваше ,,Кърляшка” - Въртележка - и срещу яйца летяхме във въздуха и вдигахме олелия до небесата. Мили спомени! Да си призная, малко ми е тъжничко, защо ли??"

...четеш и ти става ХУбаво, замирисва на козунак, чувстваш лъх на топло от хора и родно огнище- трепетни спомени, свещичка, която още трепти в душата, още  свети с благодатния огън на Великденските дни - дни мили, нежни, лирични.

Грях

На Роси

...и стоя на спирката на Хлебозовода, тъкмо се бях измъкнал  от преглед при лекар, той ми каза, пий сок от един картоф преди ядене сутрин, обед и вечер и ще се оправиш, и защо ли е трябвало да се учи  толкова време , за да се окаже, че цялото познание е недостатъчно, за да разкрие тайната на един картоф и как той лекува...а как да разберем дали картофът или нашата нагласа лекува, ..мисълта е силата, тя определя значимото и то става сила.
...достатъчно или недостатъчно всъщност е време, което си отделил, но по кое време е времето, за което си казваме, време му е.
....казах по-горе, че стоя, а заедно с мен и един свещеник - поп, хубав, с чисти черни дрехи, бяла, хубава брада, с нова шапка, на врата - дълга верижка и сребърен кръст, с една дума - красота, един до друг чакаме автобусите, а по отсрещния тротоар минава момиче, стегнато, височко, косицата повдигната, прибрана, хубава фигура - красота,... и аз веднага, след като и двамата изгледахме отминалото, питам,... отче, кажете сега, грях ли е ако минава красиво момиче, като онова отсреща, и го позагледаме "дълго и продължително", а той се поусмихна лукаво и каза....чак пък красиво.
...така и не разбрах, "грях ли е или да".
...и защо момичето да не е "достатъчно" красиво вече за възрастния човек, и това не разбрах, а какво ли означава красиво за него.
...наскоро във фейса се появи тази снимка:

... за нея си мисля, че е красива - дошла е тъкмо навреме, за да ми даде отговор какво всъщност е красиво за мен.

...красиво е всичко, което идва при нас в точно определеното време, нито по-рано, нито по-късно, а точно в хармония, за  която е определено, защото не е грях и е красиво, когато нито се бърза, нито дълго изчаква, а се извършва в живота всичко навреме.

П.П. ..мисля си и друго, че в Центъра за градска мобилност не всичко е наред, ето, в отсрещната сграда, срещу нас, където чакахме с попа, бе  Хлебозавода, но там отдавна вече хляб не се произвежда, но защо спирката все още се казва така, не знам.

П.П.П... малко след като написах Грях, дойде  от Словото - Утринно слово 1935 год., беседа Земята като училище, този текст:

"Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея. Като заболееш, приложи вярата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравее. Ще кажете, че стомахът не се лекува с думи, но се нуждае от лекарства. Не е така. Думите, които му казваш, трябва да са проникнати от вяра. Щом ти пръв вярваш в думите си, и стомахът ти ще повярва. Ако не можеш сам да си помогнеш, извикай двама или трима свои приятели, да усилите действието. Христос казва: „Където са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях“. Христос е лекувал различни болести. Защо и вие да не се лекувате сами? Той е уповавал на Бога и на себе си, а вие уповавате на майка си, на баща си, на роднини, на приятели, на лекари, и най-после уповавате на Бога и на себе си. Онези, на които уповавате най-много, не могат да ви помогнат.

 Всеки, който върши Божията воля, може да ви помогне. На такива хора трябва да уповавате.

 Христос казва: „Който върши Божията воля, той ми е брат, и сестра, и майка“. Който не изпълнява Божията воля, той се интересува само от своите работи. Той мисли само за себе си и казва: „Докато не наредя своите работи, за никого не се интересувам. Ако ми остане време, тогава ще мисля за другите“. – Защо този човек не е добър като другите? Защо не е готов да помага на ближния си? – Дотук е дошъл човекът, нищо повече не може да направи. Каква задача може да реши детето от първо отделение? – Само такава, която познава, която е учило. Ако му дадете задача от второ, трето или четвърто отделение, то казва: „Не мога да реша тази задача, не съм свършил повече от първо отделение“.

 Сегашните хора, светски и религиозни, са на различни степени на развитие, поради което всеки може да свърши такава работа, за която е готов. Вън от нея, той се отказва да работи. Сега аз засягам този въпрос не за упрек, но за ориентиране. Той има отношение към бъдещето.

 Днес всеки е това, което е изработил и придобил в себе си. Утре ще бъде нещо повече. Човек се развива по специални закони. Никой не може да излезе вън от законите на своето развитие и да върви напред. Всеки човек е специфичен плод, който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Някои плодове узряват в продължение на два–три месеца, а други – в продължение на четири–пет месеца. И човек е плод, за узряването на който е нужно определено време. Той трябва първо да цъфне, да завърже и най-после да даде плод. Някой иска да даде плод преди да е цъфнал и завързал. Това е невъзможно. Първо трябва да напъпиш, да цъфнеш, да завържеш и след време да дадеш плод. Това се определя от природните закони. Ще кажете, че сте постигнали някои неща. Ако малките неща сте постигнали, трябва да работите много, за да постигнете големите." 

Хайку

...хайку и цъфнали японски вишни се появиха в програма Христо Ботев.
...не знам колко дълго продължава цъфтежа на японските вишни, затова бързахме за срещата с хайку и вишните, нямаше време  да погледнем колко тъмно е подпряното синьо небе.

...как ще е тъмно, каза една ябълка, цялата обкичена в бяло, сумрачно е, но ми е светло  на душата, щом и "люлека ми замириса" - пролетта е дошла.

... без много да се бавя й отговорих, благодаря -" върнах се в цветуща младост, сетих трепети и сладост", ще извиняваш, ти си мириши люляка,но ние закъсняваме.

.. люлякът и Иван Вазов бързо останаха зад гърба ни, преминахме през Триумфалната арка

и влязохме в парка, организаторите бяха поставили знаци, по които бързо се ориентирахме и намерихме вишните.

..не знам как глухарчета бяха чули и разбрали за хайку в Южния парк, но бяха пристигнали преди нас на празника за японските вишни и надигаха главици, за да чуят какво си говорят за тях хората.

...а хората бяха изписали свои думи върху ламинирани картончета за тях, за охлювите и за още куп други неща, тези думи изразяват настроение, умението да го изразиш, японците наричат хайку.

...видях тази вишнева мартеница и едно момиче пред нея, стори ми се познато, усмивката ми бе позната, по дрехите приличаше на  японско момиче, но по усмивката си беше наше момиче, нашите момичета имат точно такива усмивки - хубави, затова ми изглеждаше познато.

..попитах я, като си с тези японски дрехи разбираш ли от хайку, написах сутринта за празника няколко реда - мое хайку за днес, но "комисията" каза, че не било хайку. Кажи ми го, засмя се момичето и аз бързо издекламирах празничното си "озарение":

...Южен празник

цъфнал хайку 

с вишните

...и след като чу моето "хайку" момичето продължи да се смее,  комисията се захлупи още по-ниско със своите чадъри, уж гледаше мартеницата и сякаш не искаше да чуе как момичето ми каза, хайку е,- хайку, защото празникът е настроение.

...белият цвят рони вишната 

пролет 

във снеговалеж

П.П....ето, намерих снимките от едно лято и усещането ми за празник в усмивката на едно непознато момиче, но което, също като днес, ми изглеждаше познато, защото си е наше, българско - хубаво момиче.

П.П.П......как така става не знам, но става, написах снощи тук за усмивката на едно случайно българско момиче и веднага сутринта намирам / качени от Зоя Симеонова/ в нета думи от Учителя, сякаш обяснява какво точно усмивката на ХУбавото момиче означава:
" Аз виждам вече проявата на един нов Човек.
Едва доловим е още, като малки искрици е разпръснат той между многото хора. Сега той е една усмивка у някого или един поглед бегъл, или една едничка дума, или едно малко движение, една чудесна постъпка между хилядите, но тя принадлежи на новия човек, който сега се ражда."
Беинса Дуно "Свещени думи на Учителя"

Копривищица - чиста

...за разпадането на една общност от хора, живеещи заедно, от ниво общуване до ниво държава необходимо и достатъчно условия е да се мразят, то е отрова, която се възпроизвежда от поколение в поколение, обречено на робството, от което освобождение няма.

...тази година Великден съвпада с дните на Априлското въстание от 1876 г., дава ни възможност да възкръснем, да освободим себе си и поколенията, които идват след нас от тежестите на миналото, минало пропито с кръв и насилие, разделящо хората и превръщащо ги  във врагове. 

   Копривщица е такова място, събрало "на куп" историята на омразата ни, осеяна с паметници на хора -"свои и чужди", които времето е убило. Душите на тези хора, загинали по насилствен начин, смазани от омразата, са тук - в градеца, по склоновете под Богдан, Азан и Крива река, Шириней, Бяла река, Бич и Гръми дол. Места събрали куп речици от пролята човешка кръв в името на силата, която убива.

...душите на тези хора чакат да бъдат освободени, за да поемат своя път нагоре, чакат ние да успеем да преодолеем  тежестите на миналото, да съберем сили и направим обща молитва за всички тях, за себе, за  поколението след нас, отправена към силата, която дава живот и носеща едно име -Любов. Молитва- молебен за хората, които омразата е погубила и разрушила техния живот, но и  Молитва- клетва, че от този миг,  в който я изричаме започва процес на обединяването ни като хора, на които в мислите, чувствата и действията живее справедливостта и Любовта: чисти мисли, чисти чувства, чисти действия.

...Копривщица - чиста
...Копривщица - благословена

...казано е: "В природата има два процеса - процес на разпадане, на разрушение, който е човешки метод и процес на обединяване, който е Божествен метод."

Скрита приказка

...и като завали...кап-кап...кап...пее нещо скрито, тихо скрито под крилото на една птица.