Угар

...художник от Перник - Александър Неговански,... починал преди 15 години, и картините на черен фон, залата - тъмна, но щом отворих вратата й, момиче отвътре светна лампите, все едно влязох в просторен гроб... картините, повечето, дори женските фигури - груби, "с лапи челични".
...ето тази ме спря и дълго я гледах - Човекът и земята.

..художник от Радомирско...поле надлъж и шир...това е нарисувал - угари, поле, набраздено от дълги редове, туй за земята, а човекът - най-отпред, облегнат на зелена греда, част от разпятие, продължаващо до хоризонта в зелена ивица между угарите.... лицето му - набраздено, дълбоко, от грижи и "хубав" живот.
...но това, което ми "събра" очите, бе малка, почти невиждаща се цигара,  черно въгленче в края "на реда" - между пръстите на ръката му.

                                                 ...почти извиках:   угар-угарка

...казват ми, че земята била черна, защото е прегоряла от много мъки и страдания.
...Александър Неговански имал цял живот едно верую, с него живеел: "Никой не продава мечтата на своя живот."
...мисля си, че да имаш мечта е ограничение, което сам си поставяш, желание да получиш повече от самия живот, даден ти за толкова кратко време, по-кратко от времето за една цигара. ...всъщност ти продаваш живота си заради една мечта, най-ценното - на безценица.
...затова понякога накрая остава само пареща болка, че си пропуснал цял един живот, превърнал си го в угар, която не ражда; в земя, прегорена от твои претенции, че знаеш кое е най-доброто... за теб, за другия.