Кардиограма

...претенция е да кажеш "всичко, всичко ми говори".
...казано е от Радой Ралин през 1964 година, бил е на 40 години, след това почти още толкова години е разговарял с "всичкото":

"Бях дете и моят свят бе малък:аз общувах с чайника и шкафа, с дюлите и абажура.Те стояха зли и безразлични като идоли огромни в древен храм.

Първата си крачка аз направих: дворът бе зелен, зашеметяващ. Толкова цветя и пеперуди,
птиците, шуртящата чешма. Нежни обръщения им казвах! Как опитвах с тях да се сближа.
Те загадъчно мълчаха.

После се отдадох на звездите,на морето, на леса и канарите и на всички живи същества.
В тайната им исках да проникна. Не можах.

Заживявах с хората, стремях се да ги разбера и да ги следвам.С тях в окопите лежах и в съседни болнични постели сплитали сме стонове предсмъртни, а останали сме чужди.

А сега какво ми предстои?

Остарявам ясно, осъзнато. Остарявам властно, облекчително. Лошо ли е да си весел, предизвикващ залез?

Сетивата стават ненаситни и превръщат всяка багра в мисъл,всеки жест и всяка реч в идея. Всичко ми е толкова познато, всичко с мен споделя свойте тайни.Мога да осмислям вече всичко!

Всичко, всичко, всичко ми говори. Ала аз не мога да говоря. Вече се превръщам на природа."

...написах, че е претенция да твърдиш, че "всичко, всичко ми /ти/ говори", не само че е невъзможно, но е лишено от смисъл, по-скоро е егоизъм, целящ да обхване всичко около себе си - не само ненужно, но и болезнена форма на обсебване е...болест, навярно, при свръхсетивност.

..мисля си, че не ми е нужно всичко да ми говори, нужно ми е с всичко да мога да разговарям, дори ми стига "всичкото" да е възможно най-малкото нещо, но да се разбираме.

...как точно искам да разговарям ли, ами, например, както разговарям с Малката мартеница.

...имам подарък една Малка мартеница, усукани бели и червени конци, промушени през синьо топче, нося я на китката на лявата си ръка, не знам защо точно тази част се нарича китка, навярно тук се събират в "букет" усуканите ни важни "конци", отговарящи за сетивността на пръстите ни...скрита е артерия, пулсираща с ритъма на сърцето ни. Мартеницата също има сърце - малка невидима частица от сърцето на човека, който я е изработил. Не вярваш ли? За да повярваш, трябва да имаш подарена мартеница, ако имаш, съвсем леко я притисни  към китката на лявата си ръка и ще усетиш пулс.
..и аз не знаех до днес сутринта, че Малката мартеница също има сърце, което пулсира, докато е на ръката ми.
....бе много рано сутринта и Малката мартеница спеше, свалих я от ръката си, за да не я намокря със студената вода докато събуждам очите си, а те...първо  видяха  "кардиограмата", която мартеницата бе  изрисувала, мисля си, че мартеницата ми въобще не е заспивала и дълго, дълго си е говорила със сърцето ми...колко е къса нощта, когато сутрин рано изпращаш.