Цветница

...наскоро гледах филма на Вим Вендерс "Солта на земята", филм - портрет за бразилския фотограф Себастиао Салгадо. Безброй снимки - запечатани мигове от 40 години живот, свидетели за историята на света. И между всичките снимки има една, с която този живот започва - едно дете е погледнало своята майка с невероятен възторг, доверие и любов, лицето му сияе в протегнатите към него ръце и този миг е уловен от Салгадо всред невероятен, апокалиптичен пейзаж от бедстващи и изнемощели от глад хора. Сега, като пиша, го виждам това дете, запомних го, защото ми прилича на цвете, което се е отворило за слънчевите лъчи. Мисля си, че детето и цветето правят всичко това несъзнателно, инстинктивно се обръщат към светлината... така и човек се обръща към Бога - с доверие и вяра...вярата казват е всесилна, но ако потърсим смисъла в нея, ние я губим.

...празник Цветница е всеки път, когато цветя, деца, нашите сърца се отварят за прегръдката на Бога.

... за такъв празник са думите от Словото и музиката на Учителя:

" Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от Него един лъч и да проникне в душите ни. Този лъч е тъй необходим за нас, както слънчевата светлина за цветята. Хората се опитват да създадат някаква форма за Бога, но каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите."

Цветята цъфтяха под слънчеви лъчи и вече вързаха.

И тъй облечени в красота, и тъй облечени в чистота, те ни донасят младостта.

Във нея зреят сладки плодове.

И тъй, като ги приемаме, познаваме, че са Божи дарове;

 и тъй, като ги приемаме, познаваме, че са дар на Любовта.