Знам, че очакваш да видиш какво мога да напиша по повод твоя рожден ден. Чувал съм, че Чехов можел да напише разказ за всичко, например показваш му мастилница и той започвал. Какво започвал ли, ми да топи перото в мастилницата и да пише. Всъщност мастилницата какво е? Ненаписани думи от един разказ, само ги изваждаш с перото и подреждаш в изречения. Важното е какъв е смисълът в тях, но въобще не се говори за мастилото. А какво ли се разбира от изчитането на цял един роман? Същото е както с живота на човека, низ от дни, подредени по месеци и години, но какво се разбира от него и въобще разбира ли се нещо? Колкото се сещаме за мастилото, докато четем написаното, толкова и се питаме какъв е смисълът на един живот, който се оказва всъщност една игра.
На централната фасада на стадион „Васил Левски” са изписани думите на немския поет Фридрих Шилер: „Човекът е напълно човек, само когато играе.” В мрежата пише, че "тези думи са намерили неочаквано потвърждение. Доста хора вярват, че човек използва само около 10% от възможностите на главния си мозък. Това обаче не е вярно! Оказва се, че ние всъщност използваме целия си мозък, но не през цялото време. Но той трябва да бъде трениран. Подобно на мускулите в тялото, при редовно упражняване в мозъка се образуват нови връзки между невроните. Според някои данни, ако човек всеки ден отделя по един час например да решава кръстословици или да играе на компютър, мозъкът му в крайна сметка ще се запази с 10 г. по-млад, отколкото е в действителност. Така че игрите всъщност не са вредни, а се оказва, че са полезни, естествено всяко нещо трябва да е с мярка."
... но какви игри да играем през този живот си е наш избор.
Преди време бяхме на морето и се качихме на водно колело. Беше доста разбрицано, имаше дупка на единия понтон и се пълнеше с вода. Мими, тя бе на 7 години, като видя, че е опасно за животеца й, не се качи с нас, гледаше от брега, скрита до една лодка, а ние влязохме навътре и се плацикахме, а после я питахме какво щеше да прави сама, ако бяхме потънали. Тя много спокойно ни каза, ми щях да отида при бабите си. Ето, сега ти подаряваме едно цветно водно колело.
Знаех, че днес ставаш на 87 години и снощи дълго се чудих какво да ти пожелая за празника, дълго топях в "мастилницата" и пишех и задрасквах, сутринта се събудих и видях тази картина в мрежата. Изписах за картината доста на художничката Ани Бояджиева - как ми прилича на цветно водно колело и тогава се сетих, че това всъщност е моето поздравление за тебе, че не само нас, мен и сестра ми, успя да отгледаш и възпиташ, а и своите внуци, нашите деца, направи живота си с тях да изглежда като игра – забава - цветно водно колело, докато ние стоим на брега и все още се питаме: бе, как го правиш, че децата ни разговарят с теб все едно го правят с душите си.
Благодарим ти, че чрез теб успяхме да познаем Бога. Казано е, че "ако искаш да познаеш Бог, не почвай да гадаеш къде може да е той. По-добре се огледай наоколо и ще видиш как той си играе с децата ни. Огледай се и ще видиш как той върви по облака и как посяга с ярката светкавица или се спуска с рукналия дъжд. И ще го видим как се усмихва с цветята и как се вдига и маха с ръка в дърветата."
да виждаш и се усмихваш на изгряващото слънце, да чуваш как птиците го поздравяват в ранното утро, защото напролет Бог е толкова близо, че сякаш ни докосва с нежните пръсти на вятъра и отронва от белия цвят на дърветата нектара на щастието на играта да си жив - щастието да усетиш какво е това Любов.
18 април 2015 год. Целуваме те Михаил и Грета, Мария и Георги
В календара има всеки място и за своя ден -
знае си от край човекът, че тогава е роден...
И на този ден ще мине да го поздрави светът,
после в часовете, сините, близки ще се съберат,
и по броя на годините тихи свещи ще горят...
Честит да бъде този ден,
в който всеки е роден
и е поел дъх за жажда!
Честит да бъде този час,
когато ти, когато аз,
когато някой се ражда!
Нали с децата ни светът
се подновява всеки път,
затуй е млад този свят!
За приятелите наши
нека вдигнем тежки чаши
и отпием глътка вино!
Нека зло да ни забрави!
Да сме живи, да сме здрави
и живеем сто години!
Как годините минават - няма начин да ги спреш?!
И със всяка се прибавя в твоя празник нова свещ...
Ала ти недей тъгува, даже в тебе да боли -
днес е време за празнуване, този ден е твой, нали!
Днес е време за палуване, всички свещи запали!
Честит да бъде този ден,
в който всеки е роден
и е поел дъх за жажда!
Честит да бъде този час,
когато ти, когато аз,
когато някой се ражда!
Нали с децата ни светът
се подновява всеки път,
затуй е млад този свят!
За приятелите наши
нека вдигнем тежки чаши
и отпием глътка вино!
Нека зло да ни забрави!
Да сме живи, да сме здрави
и живеем сто години!
